Резюме: Статията обяснява какво представляват бебешките колики, кога най-често се появяват, какви са характерните симптоми, възможните причини и кои мерки могат да помогнат на детето и на родителите през този период. Дават се практически съвети за успокояване и информация за терапевтичните опции, включително пробиотици и промени в храненето.
Какво са коликите?
Коликите при кърмачета са често срещано състояние в първите месеци от живота, което се проявява с внезапни и продължителни пристъпи на плач при иначе здраво и добре развиващо се бебе. Плачът обикновено е интензивен, трудно се утешава и често се появява в късния следобед или вечер.
Класическото определение, известно като „правилото на тройките“ на Морис Уесъл, описва коликите като плач над 3 часа на ден, повече от 3 дни в седмицата, за период над 3 седмици. Това определение е полезно, но не покрива всички варианти на неспокойство при бебетата, затова днес се говори за синдром на повтарящ се, продължителен и трудно успокоим плач при здраво бебе.
Признаци и поведение
Пристъпите често започват внезапно и могат да бъдат съпроводени със зачервено лице, свити юмручета, свиване на крачетата към корема, напрягане на тялото и отделяне на газове. Родителите забелязват и повишена раздразнителност и непрекъснато неспокойствие дори след преминаване на пристъпа. По характер най-често коликите започват на 2 – 3-та седмица след раждането, достигат връх около седмата седмица и постепенно намаляват до 3 – 4 месец.
Какво причинява колики?
Точната причина остава неясна, но най-вероятно е многопричинна. Сред обсъжданите фактори са незрялост на храносмилателната и нервната система, особености на чревната микробиота и адаптацията на новороденото към извънутробния живот. Приблизително при под 5% от случаите зад прекомерния плач стои органично заболяване, затова е важно състоянието да бъде оценено от педиатър.
Някои изследвания свързват тютюнопушенето по време на бременността или излагането на тютюнев дим след раждането с по-висок риск за развитие на колики, вероятно чрез влияние върху развитието на нервната и храносмилателната система. Въпреки това причинно-следствената връзка не е окончателно доказана.
Диагноза
Коликите са диагноза на изключването: лекарят преценява детето и изключва други потенциални причини за плача – инфекция, болка от друг произход, проблеми с храненето или алергични реакции. Ако кърмачето изглежда нормално по отношение на растеж и развитие и няма други тревожни признаци, най-вероятно става дума за функционален плач.
Какво помага при колики?
Целта на подхода е да се намали честотата и интензивността на пристъпите и да се подкрепят родителите. Полезни методи за успокояване включват носене, люлеене, повиване, използване на биберон, „бял“ шум и установяване на редовен режим на хранене и сън. При кърмене правилното оригване и минимизиране на поглъщането на въздух могат да намалят дискомфорта.
Ако стандартните мерки не дават резултат, може да се обсъди с педиатър краткотрайна промяна в храненето: при изкуствено хранене – преминаване към екстензивно хидролизирана формула, а при кърмене – изключване на потенциални алергени от диетата на майката. Тези стъпки трябва да са под лекарско наблюдение.
Някои проучвания и метаанализи показват, че пробиотикът Lactobacillus reuteri може да намали времето на плач при бебета с колики, особено при кърмени бебета. Въпреки това доказателствата не са достатъчно категорични, за да се препоръча масово прилагането на пробиотици при всички случаи, без индивидуална оценка.
Подкрепа за родителите
Психологическата подкрепа и адекватната почивка за родителите са важна част от грижата. Добре е семейството да получи ясна информация кои признаци изискват незабавна медицинска оценка и как да се справя с умората и стреса, които често съпътстват периода на колики.
Прогноза
При повечето бебета симптомите намаляват значително след третия месец и изчезват до края на първите четири месеца. Около 15% от кърмачетата могат да имат продължителен плач и след този период, което налага по-подробна оценка и проследяване.
Коликите представляват временно функционално състояние, което обикновено не е знак за сериозно заболяване и често отзвучава с растежа на детето.