2-ри въззивен състав в.н.ч.д. № 417/2019 г. образувано по реда на чл.65,ал.8 НПК по частна жалба на обвиняемия.

Апелативният специализиран наказателен съд, 2-ри въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд №2960/2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е оставено без уважение искането на обвиняемия Г. Я. за изменение на мярката му за неотклонение от “задържане под стража” в по-лека такава.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

4-ти въззивен състав в.н.ч.д. № 418/2019 г. образувано по реда на чл.65, ал.8 НПК по частна жалба на обвиняемия.

Апелативният специализиран наказателен съд, 4-ти въззивен състав, измени протоколно определение по нчд №2507/2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е оставено без уважение искането на обвиняемия Л. И. за изменение на мярката му за неотклонение от “задържане под стража” в по-лека такава, като вместо това измени спрямо обвиняемия И. мярката му за неотклонение от “задържане под стража” в “домашен арест”

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

5-ти въззивен състав в.н.ч.д. № 419/2019 г. образувано по реда на чл.69 НПК по частна жалба на обвиняемия.

Апелативният специализиран наказателен съд, 5-ти въззивен състав, отмени протоколно определение по нчд №2977/2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което обвиняемия Г. Д. е отстранен от заеманата от него длъжност.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

            Мнозинството на съдебния състав намира, че не е налице третата предвидена в разпоредбата на чл.69 ал.1 НПК предпоставказа прилагане на конкретната мярка за процесуална принуда - наличието на достатъчно основания да се счита, че служебното качество на обвиняемия ще създаде пречки за обективното, всестранно и пълно разследване на обстоятелствата по делото. Съгласно установената съдебна практика, само от факта, че инкриминираното деяние е свързано с конкретната заемана длъжност не може да се извежда извод за налична опасност обвиняемото лице да злоупотреби със служебното си положение и да възпрепятства нормалния ход на разследването. Под употребения термин „достатъчно данни“ законодателят е имал предвид такъв обем от доказателства, които с необходимата достатъчност да обосноват реален, а не хипотетичен риск от негативно повлияване чрез служебно положение, в противен случай би регламентирал „exlege“ отстраняването на лицето още със самия факт на привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, свързано със службата му.

            От наличните доказателствата по дело не може да бъде изведен извод, че обвиняемият предвид заеманата длъжност и характеристични данни е склонен да създава пречки пред процесуалната дейност по доказване. Конкретни доказателства за подобна опасност не се ангажират и от държавното обвинение. От показанията на разпитаните до момента свидетели, както и от останалите доказателствени материали не се установява оказване под каквато и да е било форма пряко ли косвено въздействие върху тях от страна на Д., отказ да предаде документи, поведение, свързано с укриване или унищожаване на такива или други действия за манипулиране на доказателства. Напротив цялата относима към предмета на разследваното престъпление писмена документация, касаеща четирите тръжни процедури, е била предадени от него още на 06.02.2019г. с надлежни писмени обяснения, в хода на извършваната проверка от КПКОНП, като впоследствие същата е била иззета и приложена по делото и в оригинал през м. май 2019г., след образуване на досъдебното производство.

            От инкорпорираните по делото доказателствени материали се установява, че разследването се е ограничило само в рамките на проведените четири тръжни процедури и няма индиция в него да предстои включването евентуално на други престъпни деяния, които да налагат събирането на други писмени доказателства.

            Не съществува риск и от повлияване на свидетелски показания, нито за въздействие върху вещите лица, на които са възложени назначените по делото експертизи. По делото условно може да се приеме, че са налице две групи свидетели – общински свидетели и лица, имали интерес към конкретните недвижими имоти, чийто показания са полза на обвинителната теза, както и лица от близкото обкръжение на обвиняемия, свидетелстващи в подкрепа на защитната теза. Първите от тях не се намират в йерархична или друга зависимост от Д., а по отношение на вторите - упражняването на подобно неправомерно въздействие би било нелогично. По отношение на вещите лица в пълна сила важат аргументите, изложени относно първата група свидетели.

            До момента процесуалното поведение на обвиняемия е изрядно, като доказателства в тази насока се съдържат и в представените днес от защитата документи.

            На следващо място мнозинството на съдебния състав взе предвид, че искането на прокуратурата за отстраняване на Д. от длъжност е направено близо три месеца след привличането му като обвиняем, след изменение на прилаганата спрямо него мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“ с определение на АСНС от 01.08.2019г., поради констатирано бездействие от органите на досъдебното производство, което не е преодоляно и към настоящия момент. Последните разпити на свидетели датират от 03.07.2019г. и са проведени по инициатива на защитата. Въпреки твърденията за представителя на прокуратурата за предстоящи разпити на служители на Община - Б., активност в тази насока не се наблюдава вече втори месец. Единственият разпитан общински служител, и то в съвсем началния етап от разследването, е секретарят на Община- Б., даващ показания подкрепящи тезата на обвиняемия.

            Предвид гореизложеното и съобразявайки, че отстраняването от длъжност е мярка за процесуална принуда, която се явява оправдана и законосъобразна само и единствено ако изпълнява легитимните цели по чл.69 НПК, мнозинството на въззивният съд прие, че прилагането й в случая се явява незаконосъобразно.

Определението е подписано с особено мнение от председателя на съдебния състав съдия Вълева.

 

3-ти въззивен състав в.н.ч.д. № 420/2019 г. образувано по реда на чл.64, ал.7 НПК по частна жалба на обвиняемия.

Делото е отложено за 27.08.2019 г. от 14:00 часа.

 

1-ви въззивен състав в.н.ч.д. № 421/2019 г. образувано по реда на чл.65, ал.8 НПК по частна жалба на обвиняемия.

Апелативният специализиран наказателен съд, 3-ти въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд №2965/2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е оставено без уважение искането на обвиняемия М. С. за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

2-ри въззивен състав в.н.ч.д. № 423/2019 г. образувано по реда на чл.64, ал.7 НПК по частна жалба на обвиняемите.

Апелативният специализиран наказателен съд, 2-ри въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд №3008/2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с която е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ на обвиняемите А. Г., Г. З., М. Д., Д. Д. и А. К.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.