Апелативен специализиран наказателен съд потвърди определението на първоинстанционния съд, с което е определена втората по тежест мярка за неотклонение, която може да бъде взета по отношение на непълнолетен обвиняем – „надзор на член на местната Комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни“.

Съдът съобрази и препоръките на съдебно-психиатричната експертиза за регулярни контакти на обвиняемия със специалист психолог, както и за отпочване на семейна терапия, поради което и прие, че позитивната промяна у него, ведно с нуждата да контактува с автентичната си среда, предполага създаването на възможност за социализация, а не на изолация в условията на следствения арест.

АСНС отчете изключително високата степен на обществена опасност на деянето, но е длъжен да вземе предвид и личната опасност на дееца. На първо място той е непълнолетен, едва навършил 16 години. Процесите от последния месец, предизвикали промяна в положителен аспект по отношение на личността му и контрола върху поведението му, което е в резултат на работа в семейството, училищната среда, с психолози и правозащитни органи. Посоченото доведе съда до заключението, че обществената опасност на обвиняемото лице е редуцирана към настоящия момент. Поради изложеното и положителната тенденция към снижаване обществената опасност на извършителя, съдът намери, че определената от СНС мярка за неотклонение е адекватна и към настоящия момент. За съда е очевидно, че е нужен комплекс от мерки за дерадикализация и социализация, които няма да имат същият ефект, ако обвиняемия бъде изолиран в арестно помещение. Съдът счита, че към момента се налага да бъдат взети активни мерки за социализация на обвиняемото лице, а не за неговата изолация.