Съдът отмени протоколно определение от 15.04.2019 г. на Специализиран наказателен съд – 14 състав в частта му, с която изпълняваната спрямо всяка една от подсъдимите Д. И. и Б. П. до постановяване на присъдата, мярка за неотклонение „домашен арест“ е изменена в „задържане под стража“, като вместо това потвърждава мярката за неотклонение на подсъдимите „домашен арест“.

Апелативният съд счете, че изпълняваната до постановяване на първоинстанционната присъда мярка за неотклонение „домашен арест“ спрямо всяка една от подсъдимите в достатъчна степен неутрализира презумптивния риск по чл. 309 ал. 3 от НПК, произтичащ от размера на наложените наказания, поради което, в случая не се налага да се пристъпва към по-тежка форма на рестрикция.

„Домашният арест“ равносилно на задържането ограничава правото на свободно придвижване. При неговото изпълнение, в рамките на около 4 месеца, нито веднъж не е бил нарушаван, а комбинацията му и със „забрана за напускане пределите на страната“ ( каквато е наложена и на двете подсъдими ) удовлетворява изцяло целите на чл. 57 от НПК.

По делото няма нито едно обективно установено обстоятелство за завишаване на опасността от укриване в следствие на произнесената присъда и посредством оказвана на подсъдимите обществена подкрепа, каквато обществена подкрепа никога не е стояла в основата на произнасянията на въззивната инстанция по въпроса за подходящите мерки.

Не са налице доказателства подсъдимите да разполагат с възможности да се установят в чужбина. Преобладаващата част от имуществото им е запорирано и възбранено.

Съдът отмени протоколното определение от същата дата на Специализиран наказателен съд и в частта, с която е потвърдена наложената обезпечителна мярка „запор“ върху една от банковите сметки на подсъдимата Б. Х.-П.

Наложеното върху същата сметка обезпечение бе отменено, тъй като от събраните във въззивното производство доказателства се установи, че сметката е била открита само формално на името на Б. Х.-П., като средствата по същата съставляват постъпления единствено от стипендия на нейната дъщеря, превеждани от съответното средно образователно училище.

Жалбата на подсъдимата Б. Х.-П. за отмяна на обезпеченията, наложени върху други движими и недвижими вещи бе отхвърлена.