4-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №549/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частен протест на Специализирана прокуратура

Апелативният специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав, отмени протоколно определение по нчд 4038/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемия В. И. е изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 8 000 лв. и оставя без уважение искането на обвиняемия за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съд намира, че събраните до момента доказателства по делото формират извод за наличие на обосновано предположение за осъществени инкриминирани деяния по така повдигнатите на И. обвинения (по чл.321, ал.3, пр.2, вр. ал.2 от НК и по чл.159г, пр.2, вр. чл.159б, ал.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.159а, ал.2, т.6, пр.1, вр. ал.1 от НК).

Към настоящия момент съдът прецени, че реална опасност от укриване на обвиняемия, независимо, че му е наложена забрана за напускане на страната. На следващо място съдът прецени, че е налице и реална опасност от извършване на престъпление, тъй като към този момент по делото не са разпитани всички свидетели.

 

2-ри въззивен състав, в.н.ч.д. №544/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частна жалба на обвиняемия

Апелативният специализиран наказателен съд, II-ри въззивен състав, измени протоколно определение на по нчд 4054/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, в частта, в която на обвиняемия Д. Т. е взета мярка за неотклонение от „задържане под стража“ като вместо това взе мярка за неотклонение „домашен арест“.

Въззивният съдебен състав намери, че изводът на СНС, че доказателствата по делото към настоящия етап на развитие на производството, водят до изводът, че вероятно обвиняемият Т. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение (чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК).

Апелативният специализиран наказателен съд счете, че не е налице опасност от укриване на обвиняемия Т. Наред с това, съдът прие за правилно виждането на СНС, предвид тежестта на престъплението, че е налице опасност от извършване от престъпление. Мнозинството от съдебния състав счете, че тази опасност може да бъде преодоляна и с по-лека мярка за неотклонение, а именно „домашен арест“, основанието, за което се извежда от данните за личността на обвиняемия, семейното му положение и чистото му съдебно минало.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Определението е подписано с особено мнение на съдия Росенова.

 

4-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №550/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частна жалба на обвиняемия

Апелативният специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 3992/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемия И. Н. е оставена без уважение молбата за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав счете, че събраните до момента доказателства по делото формират извод с голяма вероятност за наличие на обосновано предположение за авторство на обвиняемия Н. по отношение на инкриминираното деяние по чл.330 от НК.

Съдебният състав сподели становището на СНС за липса на опасност обвиняемият да се укрие, тъй като същият е с установена самоличност и адрес на местоживеене.

На следващо място съдът намери, че не е отпаднала реалната опасност от извършване на престъпление, а рискът се извежда от 11-те предходни осъждания на обвиняемото лице за престъпления по чл.195 от НК, чл.196 от НК, чл.198 от НК, чл.339 от НК, както и от обстоятелството, че деянието за което е обвинен е извършено само месец след освобождаването му от изтърпяване на последната му присъда, което води до извод, че съществува реален риск обвиняемия Н. да възобнови противоправното си поведение.

 

3-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №551/2018г. образувано по реда на чл.64, ал. 7 НПК по частна жалба на обвиняемия

Апелативният специализиран наказателен съд, 3-ти въззивен състав, потвърди определението на СНС по нчд 4076/2018 г., с което на обвиняемия С. П. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Въззивният съдебен състав счете, че е налице обосновано предположение за евентуално авторство на деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност (чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК).

Представените доказателства, в днешното съдебно заседание, относно укриването на обвиняемия П. сочат, че въпреки обстоятелството, че е знаел, че има досъдебно производство образувано против него, той не е съдействал на органите по издирването му.

АСНС констатира, че евентуалното авторство на деянията, за които обвиняемият П. е привлечен към наказателна отговорност, съвпада с изпитателния срок на предходно негово осъждане, което навежда на извод, че опасността обвиняемият да извърши престъпление е реална.