4-ти въззивен състав

в.н.ч.д. №532/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПКпо частна жалба на обвиняемия

 

Апелативният специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 3847/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което e оставено без уважение искането на обвиняемия В. А. за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съд намира, че събраните до момента доказателства по делото формират извод за наличие на обосновано предположение за осъществено инкриминирано деяние по така повдигнатото на жалбоподателя обвинение (по чл. 253 ал. 2 пр. 3 вр. ал. 1 от НК).

Към настоящия момент съществуват данни за реална опасност от укриване на обвиняемия, тъй като неговите родители са привлечени в качеството на обвиняеми по настоящото досъдебно производство при условията и по реда на чл. 269 от НПК, обявени са за международно издирване и имат издадени европейски заповеди за арест, но се намират в неизвестност. Обвиняемия В. А. - син има трайно установени контакти и позиции в чужбина, както и значителен финансов ресурс да организира напускането на Република България. Наложената забрана за напускане пределите на Република България не гарантира невъзможността за преминаване на сухопътните граници на страната, тъй като проверките на преминаващите лица се извършват само въз основа на анализ на риска и не обхващат всички преминаващи лица и превозни средства.

Настоящият съдебен състав счита, че все още е налична опасността от извършване на престъпление, доколкото съдебната практика на Европейския съд по правата на човека е в насока, че в кратък период след извършване на инкриминираното деяние (което в конкретния случай, според обвинението, е довършено на 01.09.2018 г.), тежестта на престъплението, т.е. неговата степен на обществена опасност, е относима и обуславя опасността от извършване на престъпление.

От експертното заключение на изготвената съдебномедицинска експертиза относно здравословното състояние на обвиняемия А., е видно че заболяванията на обвиняемия не са пречка за изпълнението спрямо него на мярка за неотклонение „задържане под стража“, доколкото не съществува опасност за неговите здраве и живот.