2-ри въззивен състав, в.н.ч.д. №508/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частна жалба на обвиняемия

Апелативният специализиран наказателен съд, II-ри въззивен състав, потвърди протоколно определение на по нчд 3707/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е оставено без уважение искането на обвиняемия И. Д. за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав намери, че и към този момент е налице обосновано предположение за евентуално авторство на обвиняемия Д. за престъпленията, за които е привлечен като обвиняем (по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК и по чл. 234, ал. 2 от НК, под формата на извършителство по чл. 20, ал. 4 от НК)

Апелативният специализиран наказателен съд счете, че СНС правилно е приел, че продължава да съществува опасност от извършване на престъпление, която се извежда от числеността на повдигнатите обвинения, тяхната сериозност, очертана в постановлението за привличане на обвиняемия, както и срокът на задържане, равняващ се на малко над 2 месеца.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Определението е подписано с особено мнение на съдия Росенова.

 

3-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №509/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частна жалба на обвиняемия

Апелативният специализиран наказателен съд, III-ти въззивен състав, потвърди определението на Специализиран наказателен съд по нчд 3706/2018 г., с което е оставено без уважение искането на обвиняемия Р. Н. за изменение на мярката му за неотклонение от “задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав счете, че от наличната доказателствена съвкупност и към този момент може да се направи надлежно подозрение за евентуално авторство на обвиняемия Н. към инкриминираната престъпна дейност (по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и предл. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК), за която е привлечен към наказателна отговорност. По отношение на другите две предявени обвинения (по чл. 213а, ал. 3, т. 3., предл. 1 във вр. ал. 2, т. 2 и т. 3, предл. 1 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК) съдът намери, че наличната доказателствена съвкупност не мотивира извод за достатъчна степен на убедителност за доказателствена обезпеченост.

На следващо място АСНС се солидаризира с извода на СНС относно наличие на реална опасност от извършване на престъпление, изводима от спецификите на извършваната престъпна деятелност, а именно продължителността ѝ, широкият спектър на престъпните деяния и цели на организираната престъпна група, значителният брой на участниците и средствата и методите, използвани от членовете на организираната престъпна група.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

5-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №510/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частна жалба на обвиняемия

Делото беше отложено за 20.11.2018 г. от 14:00 часа.