3-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №489/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частни жалби на обвиняемите

Апелативният специализиран наказателен съд, III-ти въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 3622/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемите Д. П. и Е. Д. са уважени исканията за изменение на мерките за неотклонение от „домашен арест“ в по-леки и са определени мерки за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000 лв и за двамата обвиняеми.

Определението е подписано с особено мнение на съдия-докладчика.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

3-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №493/2018г. образувано по реда на чл.64, ал. 7 НПК по частен протест ма Специализирана прокуратура и частна жалба на обвиняем

Апелативният специализиран наказателен съд, III-ти въззивен състав, частично отмени протоколно определение по нчд 3680/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, в частта, с която по отношение на обвиняемия К. Т. не е взета мярка за неотклонение и взе мярка за неотклонение „подписка“.

В останалата част определението беше потвърдено и обвиняемата Е. Т. остава с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Въззивният съдебен състав счете, че от доказателствата по делото се формира становище за наличие на надлежно подозрение за авторството на вменените на обвиняемата Т. тежки умишлени престъпления от общ характер (за ръководство на организирана престъпна група, действала на територията на Република България и Република Франция и с цел да върши престъпления по чл. 159 а от НК, чл. 159б от НК и чл. 159в от НК и престъпления по чл. 159в от НК с общо 13 пункта по обвинението).

АСНС прие, че по отношение на обвиняемия К. Т. с оглед допълнителни материали, депозирани в днешното съдебно заседание, изводът на СНС относно обоснованото предположение, макар и оскъдно, се основава само по отношение на евентуалното му съпричастие в дейността на организираната престъпна група.

На следващо място съдът намери, че не е налична опасност обвиняемите да се укрият. Опасността от бъдещо неправомерно деяние по отношение на обвиняемите Т. и Т. е налична и се извежда от вида, характера и степента на обществена опасност на престъпленията, за които са привлечени към наказателна отговорност и обремененото им съдебно минало. По отношение на обвиняемия Томов съдът намери, че опасността от извършване на престъпление е с много нисък интензитет, тъй като доказателства относно съпричастността му към престъпната деятелност на организираната престъпна група са оскъдни, поради което счете, че адекватна мярка за неотклонение е „подписка“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

2-ри въззивен състав, в.н.ч.д. №494/2018г. образувано по реда на чл.69 от НПК по частен протест на Специализирана прокуратура

Апелативният специализиран наказателен съд, 2-ри въззивен състав, потвърди определението на СНС по нчд 3329/2018 г., с което е оставено без уважение искането на Специализирана прокуратура за отстраняване на обвиняемите В. Г., Д. Д., Г. М., А. Т., Н. С. и Е. М. от заеманите от тях длъжности.

Въззивният съдебен състав намери, че от материалите по делото е видно, че нито един от обвиняемите не е оказвал натиск върху свидетели по делото, напротив от момента на привличането им като обвиняеми са имали безукорно процесуално поведение и не са предприели каквито и да е действия, които да целят осуетяване на воденото срещу тях наказателно производство. Тъй като по делото няма нито една индикация за осуетяване на наказателното производство от страна на обвиняемите, то няма основание да се приеме, че са налице условията на чл. 69, ал. 1 от НПК.

На следващо място съдът намери, че макар да продължават да изпълняват същите длъжности, част от обвиняемите, а именно Д.Д., Е.М., Г. М. и А.Т., са били командировани на други работни места. Посочените размествания оказват влияние и на възможността на обвиняемите да установят такива контакти с колегите си, досегашни или бъдещи свидетели по делото, които да им позволят да окажат влияние в разрез с воденото наказателно производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

4-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №495/2018г. образувано по реда на чл.64, ал. 7 НПК по частни жалби на обвиняемите

Апелативният специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 3660/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемите П. Х. и К. Т. са взети мерки за неотклонение.

Частната жалба на обвиняемия М. С. беше оттеглена и в сила остава определението на Специализирания наказателен съд, поради което за него се изпълнява взета му от СНС мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Въззивният съдебен състав счете, че след анализ на доказателствените източници, може да бъде направено обосновано предположение за евентуално авторство на обвиняемите П. Х. и К. Т. в инкриминираните деяния, за които са привлечени към наказателна отговорност, а именно за обвиняемия П.Х. за ръководство на организирана престъпна група и още две обвинения за искане и получаване на неследващ дар, а за обвиняемия К.Т. за участие в организирана престъпна група и за искане и получаване на неследващ дар.

Апелативният специализиран наказателен съд се солидаризира със становището на СНС, че има опасност обвиняемите лица да извършат престъпление.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

5-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №496/2018г. образувано по реда на чл.64, ал. 7 НПК по частни жалби на обвиняемите

Апелативният специализиран наказателен съд, V-ти въззивен състав, отмени определението на СНС по нчд 3690/2018 г., в частта, с която на обвиняемата М. В. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и вместо това взе мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000 лв по отношение на това обвиняемо лице.

В останалата част определението беше потвърдено и обвиняемите М. М. и Д. М. остават с мерки за неотклонение „задържане под стража“.

Въззивният съдебен състав счете, че от събраните към този момент гласни, писмени и веществени доказателства, може да се направи извод до степен на обосновано предположение, за евентуална съпричастност на обвиняемите М., М. и В. по обвинението по чл. 321, ал. 3 от НК, а именно обвиняемите М. и В. като участници, а обвиняемият М. като ръководител на организирана престъпна група, с цел да върши престъпления по чл. 209 и чл. 210 от НК. По отношение на обвиняемите М. и М. е налично обоснованото предположение и по второто им вменено обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК (за това че в условията на продължавана престъпна дейност са възбуждали и поддържали заблуждение у 17 пострадали лица с цел набавяне на имотна измама, с причиняване на имотна вреда в големи размери).

АСНС се разграничава от извода на СНС, че второто обвинение по отношение на обвиняемата В., а именно за квалифицирана измама, се подкрепя от събраните по делото доказателства и прецени, че по този пункт обоснованото предположение не е налично.

Съдебният състав се солидаризира изцяло с изводите на първоинстанционния съд, че няма риск от укриване за тримата обвиняеми.

Що се отнася относно опасността от извършване на престъпление за обвиняемите М. и М., то въззивният състав счита, че тя е налична и се извежда от повдигнатите обвинения, които са за сериозна престъпна дейност, засягаща множество лица през продължителен период от време със сериозни вреди за пострадалите лица.

По отношение на обвиняемата В., съдът прие, че опасността от извършване на престъпление е с по-нисък интензитет с оглед липсата на доказателства по едното обвинение, а по обвинението по чл. 321 от НК с оглед каузалния ѝ принос в инкриминираната престъпна група, предмет на разследване, както и обстоятелството, че е самотна майка на малолетно дете.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

  

5-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №499/2018г. образувано по реда на чл.64, ал. 7 НПК по частни жалби на обвиняемите

Апелативният специализиран наказателен съд, V-ти въззивен състав, отмени протоколно определение по нчд 3700/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, в частта относно обвиняемата Ц. Ч. като остави без уважението искането на Специализирана прокуратура за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ и взе на обвиняемата мярка за неотклонение „домашен арест“.

Определението беше потвърдено в останалата му обжалваема част и обвиняемият З. И. остава с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Въззивният съдебен състав счете, доказателствената съвкупност изгражда обосновано предположение, че обвиняемите Ц. Ч. и З. И. са участвали в организирана престъпна група, създадена с цел разпространение на наркотични вещества.

Съдебният състав намери, че няма опасност обвиняемите да се укрият, но не така стои въпросът по отношение на опасността от извършване на престъпление. За обвиняемия И. опасността се извежда от обремененото му съдебно минало и обстоятелството, че настоящото обвинение за вторичното престъпление (за разпространение на високорискови наркотични вещества) е такова с правна квалификация за извършено в условията на опасен рецидив.

По отношение на обвиняемата Ц.Ч. Апелативният специализиран наказателен съд намери, че и за нея е налице опасност от извършване на престъпление, но предвид напредналата ѝ възраст, влошеното ѝ здравословно състояние (за което бяха представени доказателства във въззивното производство) както и фактът, че лицето (внукът ѝ М. Т.), под чието давление вероятно е осъществявала вменените ѝ престъпления, е задържано, то тази опасност може да бъде преодоляна с по-лека мярка за неотклонение, а именно „домашен арест“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.