5-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №461/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частна жалба на обвиняемия

Апелативният специализиран наказателен съд, V-ти въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 3317/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което не е уважено искането на обвиняемия М. П. за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав счете, че от събраната доказателствена съвкупност към този етап, не е разколебано обоснованото предположение обвиняемият П. да е извършил деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност (по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.354а, ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК).

АСНС се солидаризира със становището на СНС, че още е налице реален риск от криминогенно поведение на обвиняемия, който извод се налага от комбинацията на двете различни вменени престъпления, насочени срещу различни обществени отношения, от данните по делото, че обвиняемия П. е бил ангажиран с наркоразпространение и в по-ранен период от очертания в обвинението.

Данните по делото, от които с основание може да се предполага, че и лица от най-близкия семеен кръг на обвиняемия П. са ангажирани към инкриминираната организирана престъпна група и намерените в дома му вещества, окачествени от експертно изследване като наркотични, правят неподходяща всяка друга мярка, в това число „домашен арест“, тъй като с тях не биха се постигнали адекватно целите на чл. 57 от НПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

5-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №462/2018г. образувано по реда на чл.64, ал. 7 НПКпо протест на Специализирана прокуратура

Апелативният специализиран наказателен съд, V-ти въззивен състав, уважи протестът на Специализирана прокуратура срещу протоколно определение по нчд 3424/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемия А. В. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лева и вместо това взе мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Въззивният съдебен състав намери, че с оглед доказателствата по делото включително и присъединените допълнителни писмени, веществени и гласни доказателства, може да се направи обосновано подозрение обвиняемият В. да е евентуален автор на деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност, а именно за участие в организирана престъпна група с цел извършване на престъпления по чл. 255 от НК.

На следващо място съдът намери, че е налице опасност от извършване на престъпление на обвиняемия В. може да бъде преодоляна единствено чрез мярка за неотклонение „задържане под стража“ с оглед тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на извършваната инкриминирана деятелност и високата му степента на обществена опасност, с оглед данните, че същият е осъждан за престъпления срещу данъчната система, а инкриминираният период по настоящото дело попада в периода му на условно осъждане.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

1-ви въззивен състав, в.н.ч.д. №463/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по въззивна жалба на обвиняемия

Апелативният специализиран наказателен съд, I-ви въззивен състав, потвърди определението на СНС по нчд 3316/2018 г., с което не е уважено искането на обвиняемия Б. Х. за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав счете, че и към този етап не е разколебано обоснованото предположение обвиняемият Х. да е извършил деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност (по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от НК) и е налице реална опасност от извършване на престъпление.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

4-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №464/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частен протест на Специализирана прокуратура

Апелативният специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав, отмени протоколно определение по нчд 3338/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което eизменена мярката за неотклонение на обвиняемия Б. А. от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 15 000 лева и вместо това уважи протеста на Специализирана прокуратура и не уважи искането на обвиняемия А. за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съд намира, че събраните до момента доказателства по делото формират извод за наличие на обосновано предположение за осъществени инкриминирани деяния по така повдигнатите на А. обвинения (по чл.321, ал.3, т. 1 вр. ал.1 от НК и по чл.213а, ал.2 т.5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл.143 ал.2 т.8 вр. чл.26 ал.1 от НК).

Към настоящия момент данни за опасността от укриване на обвиняемия липсва, но за разлика от Специализирания наказателен съд, АСНС намира, че не е отпаднала реалната опасност от извършване на престъпление. Рискът се извежда от броя, разнообразието и спецификите на деянията по повдигнатите му обвинения, вероятно осъществяваната от обвиняемия А. престъпна дейност, която се характеризира с продължителен срок на осъществяване и използване на силови методи и значителната степен на обществена опасност на деянията.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

2-ри въззивен състав, в.н.ч.д. №465/2018г. образувано по реда на чл.64, ал. 7 НПК по частна жалба на обвиняемия

Апелативният специализиран наказателен съд, 2-ри въззивен състав, потвърди определението на СНС по нчд 3345/2018 г., с което на обвиняемия М. М. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Въззивният съдебен състав счете, че доказателствената съвкупност към този етап на разследването е достатъчна, за да се сподели направеният и от първоинстанционния съд извод, че вероятно обвиняемия М. М. има съпричастност към инкриминираните му деяния (по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал. 2 от НК).

Съдебният състав се солидаризира изцяло с изводите на първоинстанционния съд, че няма риск от бягство, но е налице опасността от извършване на престъпление. Тя се извежда от тежестта на инкриминираните деяния и обстоятелството, че обвиняемият М. е осъждан и за нито едно от осъжданията му не е настъпила реабилитация.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

4-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №466/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частна жалба на обвиняемия

Апелативният специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав, потвърди определението на СНС по нчд 3319/2018 г., с което не е уважено искането на обвиняемия С. В. за изменение на мярката за неотклонение от „домашен арест“ в по-лека.

Въззивният съд намира, че събраните до момента доказателства по делото формират извод за наличие на обосновано предположение за осъществени инкриминирани деяния по така повдигнатите на В. обвинения (по чл.321, ал.3, предл. 2-ро, т. 1 вр. ал.1 от НК и по чл.255 ал.3 вр. ал. 1, т. 2, предл. 1-во, т. 6 предл. 1-во и 2-ро и т. 7 вр. чл.26 ал.1 от НК).

Съдът намери, че данни за реална опасност от укриване, на този етап от разследването, липсват, тъй като обвиняемият В. е с установена самоличност и адрес на местоживеене. Не така стои въпросът по отношение на реалната опасност от извършване на престъпление. Рискът се извежда от броя, разнообразието и спецификите на деянията по повдигнатите му обвинения, от общия предполагаем престъпен резултат по повдигнатото обвинение по чл. 255 от НК, а именно вероятното ощетяване на държавния бюджет с около 900 000 лева и претендираната от обвинението продължителност на осъществяваната от обвиняемия престъпна дейност, която според обвинението е близо 1 година.

На следващо място АСНС счете, че влошеното здравословно състояние на обвиняемия не е новонастъпило обстоятелство и същото е било взето вече предвид в предходни произнасяния на СНС от 20.08.2018 г. и на АСНС от 28.08.2018 г., когато на обвиняемия В. е била изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

5-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №467/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частна жалба на обвиняемия

Апелативният специализиран наказателен съд, V-ти въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 3315/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което не е уважено искането на обвиняемия В. Х. за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав счете, че от събраната доказателствена съвкупност към този етап не е разколебано обоснованото предположение обвиняемият Х. да е извършил деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност (по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК).

АСНС намери, че не е налице риск от укриване, но е налице реален риск от извършване на престъпление, тъй като обвиняемият е осъждан за престъпление по чл. 354а от НК и по чл. 215 от НК, което го характеризира като личност с висока степен на обществена опасност.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.