3-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №433/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частна жалба на обвиняемия

Апелативният специализиран наказателен съд, III-ти въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 3070/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е оставена без уважение молбата на обвиняемия И. П. за изменение на мярката за неотклонение от “задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав сподели изцяло изводите на Специализирания наказателен съд, че са налице предпоставките за продължаване на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ на обвиняемия И. П. На този етап от наличната доказателствена съвкупност може да се направи обосновано предположение за евентуално авторство на обвиняемия П. към инкриминираната престъпна дейност.

На следващо място съдът намери, че не е налице опасност обвиняемия П. да се укрие, тъй като е с установена самоличност по делото, постоянен адрес, уседналост и изградени трайни социални контакти. Не така стои въпросът обаче по отношение на реалната опасност от извършване на престъпление, изводим от завишена степен на обществена опасност на обвиняемото лице, тъй като е с обременено съдебно минало.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

2-ри въззивен състав, в.н.ч.д. №434/2018г. образувано по реда на чл.64, ал. 7 НПК

Апелативният специализиран наказателен съд, II-ри въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 3079/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е уважено искането на обвиняемия В. И. за изменение на мярката за неотклонение от “задържане под стража“ в по-лека.

Въззивния съдебен състав счете, че от събраните до момента доказателства може да се направи обосновано предположение за две от престъпленията, вменени на обвиняемия И., а именно по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от НК и по чл. 159г вр. чл.159б, ал. 2 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 от НК с пострадал Д. Б.. Такъв извод по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 159г вр. чл.159б, ал. 2 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 от НК с пострада Р. А. не може да бъде направен.

По отношение на опасностите както въззивният съд, така и първоинстанционният считат, че няма риск от укриване.

По отношение на опасността от извършване на престъпление, мнозинството от състава счита, че тя е налична и с висок интензитет предвид числеността, тежестта и характера на повдигнатите обвинения и може да бъде неутрализирана единствено с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

3-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №435/2018г. образувано по реда на чл.64, ал. 7 НПК по частни жалби на обвиняемите

Апелативният специализиран наказателен съд, III-ти въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 3108/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемите Д. Д., К. М., М. П. и Б. С. са взети мерки за неотклонение “задържане под стража“, а на обвиняемите Н. Б., З. Б. и С. Т. са взети мерки за неотклонение „домашен арест“.

Въззивният съдебен състав се солидаризира със становището на Специализирания наказателен съд, че е налице подозрение относно евентуално авторство на деянията, за които обвиняемите Д. Д., К. М., М. П. и Б. С. са привлечени към наказателна отговорност (по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр,. ал. 2 от НК), а отделно за обвиняемия М. П. и за други две престъпления по чл. 354а и чл. 339.

На следващо място съдът счете, че не е налице опасност обвиняемите да се укрият, тъй като са с установена самоличност по делото, постоянни адреси, изградени трайни семейни и социални контакти и трудово ангажирани. Не така обаче стои въпросът по отношение на риска от извършване на престъпление, поради високата степен на обществена опасност на престъпленията, за които са привлечени като обвиняеми лица, а именно противозаконно придобиване на лекарствени продукти от болнични заведения, лекарства с ограничено лекарско предписание, предназначени за употреба при специализирани лечебни заведения с цел последваща тяхна продажба, като при някои случаи придобиването им е било по механизма на подмяната им с визуално същите такива.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.