1-ви въззивен състав, в.н.ч.д. №412/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частни жалби на обвиняемите

Апелативният специализиран наказателен съд, I-ви въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 2975/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което са оставени без уважение исканията на обвиняемите Г. Г. и Д. Г. за изменение на мярката им за неотклонение от “задържане под стража“ в по-леки.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

3-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №414/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частен протест и частни жалби на обвиняемите

Апелативният специализиран наказателен съд, III-ти въззивен състав, отмени определението на СНС по нчд 2968/2018 г., в частта, в която по отношение на обвиняемия Е. Д. е изменена мярката за неотклонение от „домашен арест“ в „Парична гаранция“ в размер на 7 000 лева и уважи протестът на прокуратурата като остави обвиняемия с мярка за неотклонение „домашен арест“. По отношение на обвиняемия В. В. съдът отмени определението на СНС, в частта, с която е изменена търпяната до момента мярка за неотклонение „домашен арест“ и е определена „гаранция в пари“ в размер на 7 000 лева като увеличи размерът ѝ на 10 000 лева.

Въззивният съдебен състав счете, че и към този етап не е разколебано обоснованото предположение, обвиняемите Д. и В. да са извършили деянията, за които са привлечени към наказателна отговорност.

 

5-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №416/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частни жалби

Апелативният специализиран наказателен съд, V-ти въззивен състав отменя определение по нчд /2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, в частта, в която е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия К. П. от „задържане под стража“ в по-лека и вместо определи мярка за неотклонение „домашен арест“.

Въззивният съдебен състав счете, че и към този етап не е разколебано обоснованото предположение, обвиняемия П. да е извършил деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност (по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от НК), но същото не е и надградено в хода на проведеното разследване т.е. съществува в първоначалния обем, наличен при вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража“, като възраженията на защитата за необходимост от диференциация на мерките за процесуална принуда по отношение на тримата  обвиняеми се явяват основателни. Предполагаемият каузален принос на обвиняемия П. в организираната престъпна група /базиращ се на показанията на един свидетел/, намиращ израз в организирано придвижване сред средите на конкурентни улични дилъри, с цел внушаване на респект и страх, съпоставен с вероятното участие на всеки от другите двама обвиняеми Б. и Д. в нея – като основни дилъри на наркотични вещества на високо ниво в йерархията, разпространяващи и сред непълнолетни лица, някои от които са били въвлечени и в дейността на групата, налага разграничаване на тежестта на прилаганата процесуална принуда. В този смисъл единствено опасността от извършване на престъпление, изводима от обремененото съдебно минало на П., прави наложително ограничаване правото му на свободно придвижване.

В останалата част определението беше потвърдено - обвиняемите Г. Б. и К. Д. остават с мерки за неотклонение „задържане под стража“.

Въззивният съдебен състав счете, че и към този етап не е разколебано обоснованото предположение, обвиняемите Б. и Д. да са извършили деянията, за които са привлечени към наказателна отговорност (по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от НК и чл. 354а ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от НК).

 

5-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №424/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частен протест на Специализирана прокуратура

Апелативният специализиран наказателен съд, V-ти въззивен състав, не уважи частния протест на Специализирана прокуратура срещу протоколно определение по нчд 2976/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е изменена мярката за неотклонение на обвиняемия М. Х. от “задържане под стража“ в „домашен арест“.

Въззивният съдебен състав счете, че и към този етап не е разколебано обоснованото предположение, обвиняемият Х. да е извършил деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност (по чл.321 от НК и чл. 354а от НК), налице е опасност обвиняемият да извърши престъпление, но същата може да бъде преодоляна с определяне на мяка за неотклонение „домашен арест“, предвид младата възраст на дееца и оказваната му семейна подкрепа, поради което и следва да бъде потвърдено определението на Специализиран наказателен съд.

Така избраната по-лека мярка за неотклонение от една страна, препятствайки възможността за свободно придвижване, неутрализира риска от криминогенно поведение, а от друга – осигурява възможност на обвиняемия да завърши средното си образование по индивидуален план, чието изпълнение вече е започнало и отчасти успешно е реализирано.

 

3-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №413/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частни жалба на обвиняемия

Апелативният специализиран наказателен съд, III-ти въззивен състав, потвърди определение на СНС по нчд 1231/2018 г., с което е отказано изменение на МНО на обвиняемия Е. М. от „задържане пода стража“ в по-лека.

По отношение на обвиняемия М., който е има повдигнати обвинения за участие в ОПГ, създадена с цел да извършва кражби и грабежи и за въоръжен грабеж, като предмета на престъпление е в особено големи размери, съдът приема, че не е разколебано обоснованото предположение и е налична опасност от извършване на престъпление.

Наред с това, съдът прие, че срока за задържане е в рамките на разумния.

Съдът отказа да уважи искането на обвиняемия за отправяне на преюдициално запитване.