4-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №407/2018г. образувано по реда на чл.64, ал. 7 НПК по частни жалби на обвиняемите

Апелативният специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 2968/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемите И. А., С. Д. и Н. С. са взети мерки за неотклонение “задържане под стража“.

Въззивният съдебен състав намира за правилен извода на Специализирания наказателен съд, че са налице достатъчно доказателства, които дават възможност да се направят изводи за наличие на обосновано предположение за извършено престъпление по чл. 321 от НК, от страна на всеки един от тримата обвиняеми А., Д. и С.

На следващо място съдът намери, че няма опасност обвиняемите А., Д. и С. да се укрият. Всички те са с установена самоличност и адреси на местоживеене, въпреки че вероятната извършвана от тях деятелност се отличава с трансграничен елемент и предполага установени от обвиняемите връзки и контакти с лица, трайно установени и живеещи в чужбина.

АСНС намери, че реална опасност от извършване на престъпление е налична за всеки един от тримата обвиняеми С., Д. и А. Тази опасност произтича от следните обстоятелства: високата степен на обществена опасност на деянията, в които тримата обвиняеми са обвинени (престъпленията по чл. 321 и чл. 354а от НК) и са насочени към важни обществени отношения, засягащи широк кръг от хора, чието здраве се застрашава чрез вероятно осъществяваната инкриминирана дейност; сравнително дългият период на предполагаемо функциониране на процесната организираната престъпна група. При преценката на реалната опасността от извършване на престъпление съдът взе предвид и справките за съдимост на обвиняемите А. и С.. Обвиняемият И. А. е осъждан 6 пъти, а обвиняемият Н. С. – 3 пъти за престъпления от общ характер. И двамата обвиняеми имат осъждания за престъпления както по чл. 321 от НК, така и по чл. 354а от НК. Обвиняемият С. Д., за когото в справката за съдимост са отбелязани настъпили реабилитации, е бил осъждан 13 пъти преди да бъде реабилитиран, като тези осъждания, значителни на брой, не могат да не бъдат преценени от съда като негативни характеристични данни.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

3-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №409/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частна жалба на обвиняемия

Апелативният специализиран наказателен съд, III-ти въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 2973/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е оставена без уважение молбата на обвиняемия С. Г. за изменение на мярката за неотклонение от “задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав счете, че са налице законовите предпоставки за продължаване на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ на обвиняемия С. Г. От доказателствата по делото е видно, че е привлечен за тежко умишлено престъпление, а именно ръководител на организирана престъпна група с цел извършване на престъпления по чл. 209, чл. 210 и чл. 211 от НК и на този етап от наличната доказателствена съвкупност може да се направи обосновано предположение за евентуално авторство на обвиняемия Г. към инкриминираната престъпна дейност.

На следващо място съдът намери за правилен извода на СНС за бъдещо неправомерно поведение на обвиняемия Г., изводим от спецификите на извършваната престъпна деятелност и числеността на организираната престъпна група – 5 участника, което го определя като личност със завишена степен на обществена опасност.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

3-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №410/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частни жалби на обвиняемите

Апелативният специализиран наказателен съд, III-ти въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 2974/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което eоставено без уважение исканeто на обвиняемия Т. Т. за изменение на мярката му за неотклонение от “задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав намери, че от събраните на този етап доказателства (разпити на свидетели, протоколи за претърсване и изземване, експертизи, протоколи за разпознаване и веществени доказателства) може да се направи извод за вероятно съществуване на организирана престъпна група с определен район на действие, дейност на участниците и техните действия по изпълнение на поставените задачи както и периода на действие на групата. Видно от доказателствата по делото обвиняемият Т. е държал високорискови наркотични вещества в изпълнение на решение на организираната престъпна група.

Апелативният специализиран наказателен съд се солидаризира с извода на СНС, че по отношение на обвиняемия Т. не е налице риск от укриване, тъй като той има постоянен адрес, продължителна уседналост и трайно изградени социални отношения.

На следващо място съдът счете, че има риск обвиняемият да извърши престъпление, тъй като същият се явява личност със завишена степен на обществена опасност, а на този етап от разследването не са разпитани всички свидетели.  

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

5-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №411/2018г. образувано по реда на чл.64, ал. 7 НПК по частен протест на Специализирана прокуратура и въззивна жалба

Апелативният специализиран наказателен съд, V-ти въззивен състав измени протоколно определение по нчд 3011/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, в частта относно размера на взетата по отношение на обвиняемия Д. Г. мярка за неотклонение „гаранция в пари“, като го увеличи на 10 000 лева.

 В останалата част определението беше потвърдено и обвиняемите М. Х. и П. П. остават с мерки за неотклонение „домашен арест“, а обвиняемия П. Г. с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

 Апелативният специализиран наказателен съд прие, че може да се направи обосновано предположение за извършено престъпление по чл. 282 от НК за обвиняемия М. Х.; по чл. 235 и чл. 282 от НК за обвиняемия П. П.; по чл. 339, чл. 330 и чл. 235 от НК за обвиняемия П. Г. и по чл. 235 от НК за обвиняемия Д. Г.; за останалите обвинения на обвиняемите М. Х., П. П. и Д. Г. и по обвиненията за организирана престъпна група и за четиримата счете, че не е налице обосновано предположение, възприемайки така преобладаващата част от становището на СНС.

Въззивният съд споделя становището на първата инстанция относно опасностите по чл. 63, ал. 1 от НК за обвиняемите П. Г., М. Х. и П. П. и и изводите за здравословното състояние на обвиняемите Х. и П., поради което потвърди мярката за неотклонение „задържане под стража“ за обвиняемия П. Г. и мерките за неотклонение „домашен арест“ на обвиняемите М. Х. и П. П..

За обвиняемия Д. Г. съдът намери, че взетата му мярка за неотклонение „гаранция в пари“ е определена законосъобразно по вид, но нейният размер от 3 000 лева не е достатъчен за обезпечаване на целите по чл. 57 от НПК, поради което увеличи същият на 10 000 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

3-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №413/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частна жалба на обвиняемия

Делото беше отложено за 02.10.2018 г. от 14:00 часа поради служебен ангажимент пред СГС на защитника на обвиняемия (разпит на свидетел в чужбина чрез видеоконферентна връзка) и изразено лично желание на обвиняемия Е. М. за запознаване с материалите по делото – стари и новопостъпили.

 

4-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №417/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частна жалба на обвиняемия

Апелативният специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 2978/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което не е уважена молбата на обвиняемия П. Я. за изменение мярката за неотклонение от “задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав намери, че е верен изводът на първостепенния съд за липсата на доказателства относно участието на обвиняемия П. Я. в организирана престъпна група както и заключението на СНС за налично обосновано предположение по обвинението за изнудване с пострадал А. С.

АСНС коригира изводът на СНС, свързан с обвинението за изнудване с пострадал Й. Й., като прие, че същото е доказателствено обезпечено. В останалата част намери контролираното определение за правилно - липса на опасност от укриване и наличие на опасност от извършване на престъпление.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.