1-ви въззивен състав, в.н.ч.д. №381/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частна жалба на обвиняемия

Апелативният специализиран наказателен съд, I-ви въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 2636/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е оставено без уважение искането на обвиняемия В. С. за изменение на мярката за неотклонение от “задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав счете, че са налице достатъчно доказателства относно наличието на обосновано предположение обвиняемият С. евентуално да е извършил деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност (по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК).

На следващо място съдът намери, че има опасност обвиняемият да извърши престъпление, тъй като му е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, извършено в рамките на изпитателния срок на предходно осъждане.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

5-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №388/2018г. образувано по реда на чл.64, ал. 7 НПК по частни жалби на обвиняемите

Апелативният специализиран наказателен съд, V-ти въззивен състав, отмени протоколно определение по нчд 2826/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, в частта, с която на обвиняемия А. Д. е взета мярка за неотклонение “задържане под стража“ и взе мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000 лв.

В останалата обжалвана част определението беше потвърдено и обвиняемия М. М. остава с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Въззивният съдебен състав се солидаризира със становището на Специализирания наказателен съд, че е налице подозрение относно евентуално авторство на деянията, за които обвиняемите А. Д. и М. М. са привлечени към наказателна отговорност (по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2 вр. с ал. 2 НК).

На следващо място съдът намери, че относно обвиняемия М. М. има опасност да извърши престъпление, не само заради високата степен на обществена опасност на деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност, но и от данните, че през инкриминирания период по настоящото дело, същият е разпространявал наркотични вещества, което независимо от чистото му съдебно минало го определя като личност с висока степен на обществена опасност. Ето защо съдът намери, че за изпълнение на целите на мярката за неотклонение най-подходяща се явява „задържане под стража“.

По отношение на обвиняемия А. Д., съдът счете, че не са налице опасност от укриване и/или извършване на престъпление и в този смисъл целите на мярката за неотклонение може да бъде постигната с „парична гаранция“ в размер на 3 000 лв. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

5-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №389/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частна жалба на обвиняемия

Апелативният специализиран наказателен съд, V-ти въззивен състав, отмени протоколно определение по нчд 2800/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемия Н. Б. е изменена мярката за неотклонение от “задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 5 000 лв.

Въззивният съдебен състав намери, че към момента на постановяване на съдебния акт на Специализирания наказателен съд, не е бил изтекъл законоустановеният срок за задържане на обвиняемото лице, а именно 8 месеца. Към момента на днешното съдебно заседание пред АСНС обаче този срок е надвишен като дори с акт на наблюдаващия делото прокурор, обвиняемият Б. вече е освободен от следствения арест. Ето защо АСНС постанови отмяна на първоинстанционното определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

5-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №390/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частни жалби на обвиняемите

Апелативният специализиран наказателен съд, V-ти въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 2637/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което са оставени без уважение исканията на обвиняемите В. С. и В. Б. за изменение на мерките им за неотклонение от “домашен арест“ в по-леки.

Въззивният съдебен състав намери, че не са налице предпоставки, които да наведат към отстъпване от становището, че и към този момент има подозрение обвиняемите С. и Б. евентуално да са извършили част от деянията, за които са привлечени към наказателна отговорност.

На следващо място съдът намери, че няма риск от укриване на двамата обвиняеми, но е налице завишен риск от криминогенно поведение, а аргументите в посока на здравословното и семейното им състояние, не могат да бъдат взети предвид, тъй като те са били в основата на предходно смекчаване на процесуалната им принуда, а именно от „задържане под стража“ в „домашен арест“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

4-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №391/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частен протест на Специализирана прокуратура

Апелативният специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 2799/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е уважено искането на обвиняемия А. Ш. за изменение на мярката за неотклонение от “задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 1 000 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

4-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №392/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частна жалба на обвиняемия

Апелативният специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав, прекрати съдебното производство по в.н.ч.д. №392/2018г. поради оттегляне на частната жалба на обвиняемия.

  

5-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №393/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частна жалба на обвиняемия

Апелативният специализиран наказателен съд, V-ти въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 2714/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е оставено без уважение искането на обвиняемия А. А. за изменение на мярката за неотклонение от “задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав намери, че не е разколебано обоснованото предположение обвиняемият А. да е евентуален автор на деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност, а именно за участие в организирана престъпна група с цел извършване на престъпления по чл. 280 и чл. 281. Вероятността, че обвиняемият А. има нерегламентирани контакти с ръководителя и други членове на организираната престъпна група с цел трафик на мигранти от Турция и извеждането им към Западна Европа, се извежда от събраните по делото свидетелски показания, протоколи за разпознаване, справки за задгранични пътувания и протоколи за претърсване и изземване.

На следващо място съдът намери, че е налице опасност от укриване от страна на обвиняемия А. с оглед многобройните му задгранични пътувания в рамките на инкриминирания период, данните за контакти с лица извън територията на Европейския съюз с оглед възможност да се укрие извън територията на ЕС и по този начин да осуети хода на наказателното преследване.

Тежестта на повдигнатите обвинения и изключително високата степен на обществена опасност на обвиняемия, който е осъждан 15 пъти за разнородна престъпна дейност, водят до извод и за наличие на реална опасност същият да възобнови престъпната си дейност.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

2-ри въззивен състав, в.н.ч.д. №394/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частен протест на Специализирана прокуратура

Апелативният специализиран наказателен съд, II-ри въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 2713/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е уважено искането на обвиняемия В. В. за изменение на мярката за неотклонение от “задържане под стража“ в „домашен арест“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.