2-ри въззивен състав, в.н.ч.д. №380/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частен протест на Специализирана прокуратура и частна жалба на обвиняемия

Апелативният специализиран наказателен съд, II-ри въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 2634/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е изменена мярката за неотклонение на обвиняемия Д. З. от “задържане под стража“ в „гаранция в пари“ в размер на 7000 лева.

Въззивният съдебен състав счете, че е налице обосновано предположение обвиняемият З. евентуално да е извършил деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност (по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.4, т.2 вр.ал.2 от НК).

На следващо място съдът намери, че няма опасност същият да се укрие, тъй като е с установена самоличност и постоянен адрес, но е налице намалял риск от извършване на престъпление предвид 5-месечния срок на задържане; фактите и обстоятелствата по делото, обстоятелството, че са прекратени трудовите правоотношения на обвиняемия, чистото съдебно минало на обвиняемия и доброто име, с което същият се ползва. Към настоящия момент делото е изяснено и са събрани в необходим обем доказателства.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

2-ри въззивен състав, в.н.ч.д. №383/2018г. образувано по реда на чл.64, ал. 7 НПК по частен протест на Специализирана прокуратура и частни жалби на обвиняемите

Апелативният специализиран наказателен съд, II-ри въззивен състав, отмени протоколно определение по нчд 2709/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемите Р. К., Е. К. и В. А. са взети мерки за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 20 000 лева и вместо това взе мерки за неотклонение „задържане под стража“ и за тримата обвиняеми.

Въззивният съдебен състав счете, че са налице доказателства, че има обосновано предположение обвиняемите Р. К. и Е. К. да са извършил деянието, за което са привлечени към наказателна отговорност (по чл. 321, ал. 3, пр.2, т.2, вр. ал. 2 НК), а именно участие в организирана престъпна група с цел извършване на престъпления по чл. 255 от НК (избягване на установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери). Въззивният съд намира, че са налице достатъчно доказателства, които индиректно доказват механизма на престъпната деятелност на организираната престъпна група. От изготвените две съдебно-счетоводни експертизи, свидетелските показания, веществените доказателства и данните от използваните специални разузнавателни средства се извежда извод, че и двете обвиняеми К. и К. са част от организирана престъпна група, която е действала с много висока степен на организираност, а извършваните деянията са с изключително висока степен на обществена опасност. Групата е била много добре структурирана с основна цел използване на данъчните закони на Република България с оглед получаване на неследващи финансови средства от държавата. Обвиняемите са намирали само хора, които са изпълнявали поръченията им и изготвяли документи за неследващите им парични средства.

По отношение на обвиняемия В. А., съдът намери, може да се направи извод, че на този ранен етап от разследването, поставените от него пари в банкови касетки в размер малко над 5 000 000 лева, са придобити в следствие на престъпление. Участието на обвиняемия А. в управляващите органи на немалко търговски дружества дава основание да се приеме, че е бил запознат с начина, по който са действали фирмите на родителите му.

АСНС намери, че предявените обвинения, тяхната специфика и причинените вреди за държавата, сочат за една различна организирана престъпна група, отличаваща се с дейност по регистриране на търговски дружества, чрез които са получавани неследващи парични облаги от държавата. Делото е със сложна фактическа обстановка, а предявените обвинения са с висока степен на обществена опасност.

На този етап съдът намери, че не е налице опасност обвиняемите К., К. и А. да се укрият, но е налице опасност обвиняемите да извършат престъпление.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

4-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №387/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПКпо частна жалба на обвиняемия

Апелативният специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 2625/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е изменена мярката за неотклонение на обвиняемия Михаил Бояджийски от “задържане под стража“ в „гаранция в пари“ в размер на 20000 лева.

Въззивният съдебен състав счете, че е налице обосновано предположение и по двете повдигнати обвинения, обвиняемият Бояджийски евентуално да е извършил деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност (по чл. 321 ал.З, т.2 вр.ал.2 от НК и по чл.301 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК).

На следващо място съдът намери, че има опасност същият да се укрие, но е налице намалял риск от извършване на престъпление предвид 5-месечното задържане; обстоятелството, че се предявяват материалите по делото и прекратяването на трудовите правоотношения на обвиняемия. Последното обстоятелство е от значение, тъй като се претендира евентуална осъществявана от него престъпна дейност, свързана с длъжностното качество на обвиняемия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.