3-ти въззивен състав,в.н.ч.д. №349/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по въззивна жалба

Апелативният специализиран наказателен съд, III-ти въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 2464/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемия Т. Н. не е уважено искането за изменение на  мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав счете, че събраните множество доказателства по делото са еднопосочни и непротиворечиви и не разколебават обоснованото предположение, че обвиняемия Н. е съпричастен към двете деяния, за които е бил привлечен към наказателна отговорност (по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК и по чл. 244, ал. 2 от НК). Иззети са 5188 бр. неистински монети с номинал 2 британски паунда и преса за сечене на монети.

Съдът намира, че са налице тежки умишлени престъпления, а именно участие в организирана престъпна група, с вторично престъпление, което към момента му на извършване е било в непосредствена близост след изтичане на изпитателен срок за предходно ефективно осъждане на обвиняемия Н.

На следващо място съдът счете, че съобразно медицинските документи и заключения, обвиняемият Н. страда от две заболявания, които според вещите лица, при спазване на лечебния режим, не могат да бъдат пречка за престоя му в следствения арест.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

3-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №351/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по въззивна жалба

Апелативният специализиран наказателен съд, III-ти въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 2472/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемия М. Б. не е уважено искането за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав счете, че и към този етап не е разколебано обоснованото предположение, обвиняемият Б. да е извършил деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност (по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК и по чл. 301, ал. 2 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1) и че е налице риск от извършване на престъпление.

Съдът намери, че повдигнатите обвинения за участие в организирана престъпна група в съучастие с още двама обвиняеми, а именно Л. А. и Д. П., съществувала в рамките на държавна структура, призована да санкционира данъчни престъпления, както и фактът, че участниците в нея са държавни служители, а обвиняемия Б. и ръководител на екип на ТД „НАП“, навеждат на една реална, а не хипотетична опасност от извършване на престъпление.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

5-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №352/2018г. образувано по реда на чл.64, ал. 7 НПК по въззивни жалби

Апелативният специализиран наказателен съд, V-ти въззивен състав, потвърди протоколно определение от 04.08.2018 г. по нчд 2531/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемите И. П., Р. Н., И. Н., В. Х. и Й. В. са взети мерки за неотклонение „задържане под стража“.

От доказателствената съвкупност, на този етап и за нуждите на производството по първоначално вземане на мярка за неотклонение,в което доказателствения стандарт е сравнително по-занижен, може да бъде направен извод за обосновано предположение за съпричастност към организираната престъпна група за четирима от обвиняемите лица И. П.,  В. Х., Р. Н. и Й. В.. От гласните доказателствени източници се извлича извод за съществуването на ОПГ с ръководител Д. Ж. – М. „О.“,  действаща на територията на Бургас и региона, за структурата и дейността й, за разпределението на ролите и функциите между участниците, както и престъпната деятелност, с която всеки един от тях е бил ангажиран, включително и за престъпни деяния извън предмета на обвинението - разпространение на наркотични вещества, трафик на мигранти.

Липсват доказателства за участие в ОПГ на обвиняемия И. Н. – нито един от разпитаните свидетели не сочи данни в тази насока, наред с това в немалка част от периода, в който е действала организираната престъпна група съвпада с времето, в което същият е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Налични са обаче доказателства, сочещи на вероятното му участие във второто престъпление, включено в обвинението му –извършен палеж на игрална зала в к.к. „Слънчев бряг“.

По отношение на обв. Р.Н. въззивният съд се разграничава от извода на СНС за налично подозрение за негова съпричастност към двете вторични престъпления – като извършител в изнудването на А. С., целящо принуждаването му да се откаже от дружествените си дялове в „Хермес Груп“ ООД и като подбудител и помагач на палежа   на казино в к.к. „Слънчев бряг“.

За останалите двама обвиняеми – В. и П. въззивният съд се солидаризира с изводите на първата инстанция за доказателствена скрепеност на предположението за вероятно тяхно участие в престъплението по чл.330 ал. 2 НК – палеж на част от сграда и катафалка на погребална агенция „Гея“.

Реалността на риска от извършване на престъпление за И. Н. и В. Х., съгласно чл.63 ал.2 т.2 НПК,  се презюмира предвид обремененото им съдебно минало и санкционирането им включително за деяния, извършени при условията на опасен рецидив с ефективно „лишаване от свобода“, надхвърлящо една година, като инкриминираната дата в обвинението на Н.е в рамките на месец, след  освобождаване  му от затвора.

Данните за механизма на осъществяване на деянията, ползваните методи и приоми за всяване на респект и страх чрез нанасяне на телесни увреждания, унищожаване на имущество, целящи отстраняване на конкуренция и налагане на „такса спокойствие“ , с цел установяване на монопол на пазара в основни сфери от бизнеса на Черноморието - погребални агенции, казина, таксиметрови услуги, наркоразпространение, увеселителни завадения; дългия период на действие на групата, широкоспектърната дейност, част от която не е инкриминирана във формулираните обвинения, профилирането на отделни членове в извършването на отделните вторични престъпления, както и наличните данни за предупреждения на участници в ОПГ за предстоящи реализации в района на дейността й, както и за нерагламентирани връзки и контакти с местните органи на реда, допълнително завишават интензитета на обществената опасност на деянията и обвиняемите и същевременно правят напълно реална към момента опасността от извършване на престъпления при по-лека по вид мярка за неотклонение, като този риск  не може да бъде преодолян и за останалите трима обвиняеми, единствено от чистото съдебно минало.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.