31.07.2018 г.

Проведени съдебни заседания по чл. 64, ал. 7 и чл. 65, ал. 8 НПК

 

4-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №334/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по въззивна жалба

Апелативният специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 2250/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемия М. Г. не е уважено искането за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав счете, че на този етап за нуждите на производството, доказателствата по делото са достатъчни в подкрепа на обоснованото предположение, че обвиняемият Г. е съпричастен към деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност (по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т.1, вр. ал. 1 от НК).

Съдът намира, че обстоятелството, че обвиняемият Г. се е предал доброволно на органите на досъдебното производство след като е бил издирван включително и с Европейска заповед за арест, намалява риска от укриване. Не така обаче стои въпросът по отношение на риска от извършване на престъпление. По делото са налични доказателства, които съдът цени като отрицателни характеристични данни за обвиняемия, които наред с обществената опасност на деянието, в които е обвинен М. Г., обуславят риска от извършване на престъпление.

На следващо място съдът намери, че обвиняемият няма здравословен проблем, който по хуманитарни причини да налага смекчаване на неговата процесуална принуда.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

3-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №347/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частен протест на Специализирана прокуратура и въззивна жалба

 

Апелативният специализиран наказателен съд, III-ти въззивен състав, отмени протоколно определение по нчд 2391/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемия Б. П. е изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 10 000 лева и уважи протеста на Специализирана прокуратура, като остави без уважение искането на обвиняемия за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав счете, че Специализираният наказателен съд неправилно е интерпретирал доказателствената съвкупност по делото, като единствено се съгласява с извода му, че и към този момент е налично обосновано предположение обвиняемият П. да е извършил деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност (по чл. 321, ал. 3 т. 2 вр. ал. 2от НК – имотни измами, извършвани на територията на ж.к. „Люлин“, гр. София).

Според АСНС към този момент няма промяна в обстоятелствата по делото, независимо, че от момента на задържане на обвиняемия под стража до днес са изтекли около 5 месеца. Съдът намира, че е налице не само риск от извършване на престъпле

ние, но и риск от укриване, тъй като по делото не са налични данни обвиняемият да има постоянен адрес и да е трудово ангажиран.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

5-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №348/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по въззивна жалба

Апелативният специализиран наказателен съд, V-ти въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 2465/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемия Ц. М. не е уважено искането за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав споделя изцяло становището на Специализирания наказателен съд, че наличните по делото доказателства не сочат на обосновано предположение обвиняемият М. да е извършил престъплението по чл. 321, ал. 6 от НК, но са в достатъчна степен, за да може да бъде направен извод за доказателствена скрепеност за неговата съпричастност към деянието по чл. 302, т. 1 и т. 2 от НК, за което е привлечен към наказателна отговорност.

Съдът намира, че се касае за тежко умишлено престъпление, което е с изключително висока степен на обществена опасност, като независимо от чистото съдебно минало на обвиняемия, е налице риск от извършване на престъпление, който е реален, а не хипотетичен. Обвинението е за предполагаемо извършено престъпление от обвиняемия М. в качеството му на „старши полицай“ в сектор „Охранителна полиция“, група „Охрана на обществения ред“, като поведението му е в пълен противовес с възложените му служебни функции. По делото не са налични данни обвиняемият да е бил отстранен от длъжност и такива не бяха представени в днешното съдебно заседание от страните. Механизмът и начина на извършване на деянието, проявената упоритост навеждат на извод за реалност на коментираната опасност.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.