4-ти въззивен състав, в.н.о.х.д. №24/2018г. образувано по реда на чл. 270 НПК по въззивна жалба

Апелативният специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав, остави без уважение молбата на подсъдимия М. П. за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав счита, че предвид осъдителната присъда от 11.05.2017 г. на Специализирания наказателен съд, с която на подсъдимия М. П. са наложени две наказания лишаване от свобода със срок на изтърпяване 7 години и 18 години и съобразно презумпцията на чл. 309, ал. 3 от НПК, при подсъдимия П. има реална опасност да се укрие и тази законова презумпция не е разколебана.

Съдът отбеляза, че тази опасност се извежда не само от тежестта на наложените наказания на подсъдимия, но и от факта, че по делото са налични доказателства, че от подсъдимия е търсено съдействие от свидетел по делото, с цел оказване на помощ да се укрие, която помощ подсъдимият П. е приел да осъществи.

Апелативният специализиран наказателен съд, посочва, че въпреки големия срок на задържане на подсъдимия П. (около 5 години), по настоящото дело са привлечени като подсъдими 12 лица, постановена е осъдителна присъда на СНС, делото е с голяма фактическа и правна сложност и към момента то е пред приключване на съдебната си фаза пред АСНС. Съдебните заседания са отлагани от АСНС в началото основно поради вина на част защитниците, след което е заседавал ежемесечно по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Определението е подписано с особено мнение на съдия-докладчика.

 

4-ти въззивен състав,в.н.ч.д. №342/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК по частен протест на Специализирана прокуратура

Апелативният специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав, измени протоколно определение по нчд 2351/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемия Д. Т. е изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 7 000 лева и определи „парична гаранция“ в размер на 10 000 лева.

Въззивният съдебен състав счете, че протестът на Специализираната прокуратура, който не беше поддържан от прокурора от Апелативна специализирана прокуратура, но не беше оттеглен, е частично основателен. В протеста на прокурора от Специализирана прокуратура бланкетно и без да са посочени доказателства, се твърди, че е налице риск от извършване на престъпление от страна на обвиняемия. Този извод не се споделя както от прокурора от Апелативна специализирана прокуратура, така и от въззивния съдебен състав. Съдът намери, че рискa от извършване на престъпление е намалял, доколкото обвиняемият Д. Т., към този момент, е отстранен от заеманата от него длъжност „инспектор“ в Областната дирекция на ДАИ. Това обстоятелство намалява интензитетът на риска от извършване на престъпление, доколкото инкриминираните деяния, за които е обвинен Т., са свързани с изпълняваните, преди отстраняването му, служебни функции.

Апелативният специализиран наказателен съд намира, че не е разколебано обоснованото предположение, че обвиняемият Т. е съпричастен към деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност и се солидаризира с изводите на Специализирания наказателен съд, че няма риск от укриване на обвиняемия, тъй като доказателствата по делото сочат, че обвиняемият Т. е трайно обвързан с Република България.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.