31.07.2018 г.

Проведени съдебни заседания по чл. 64, ал. 7 и чл. 65, ал. 8 НПК

 

в.н.ч.д. №334/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК  по въззивна жалба

Апелативният специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав, отложи делото за 07.08.2018 г. от 09:00 часа поради неявяване на защитника на обвиняемия М. Г. по здравословни причини.

 

4-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №336/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПКпо въззивна жалба

Апелативният специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав, потвърди протоколно определение по нчд 2235/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемия М. С. не е уважено искането за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав счете, че и към този момент не е разколебано обоснованото предположение и обвиняемият С. е съпричастен към деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност (по чл. 108, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК).

Съдът намира, че независимо от чистото съдебно минало на обвиняемия, деянията, за които е привлечен като обвиняем, са с висока степен на обществена опасност.

На следващо място съдът намери, че здравословното състояние на обвиняемия не налага смекчаване на неговата процесуална принуда.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

4-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №338/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПКпо частен протест на Специализирана прокуратура

Апелативният специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав, отмени протоколно определение по нчд 2274/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 7 000 лв. и вместо това остави без уважение молбата на обвиняемия Г. Д. за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав счита, че и към този момент не е разколебано обоснованото предположение, че обвиняемият Д. е автор на инкриминираните деяния (по чл. 321, ал.6 от НК, чл. 354в, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 от НК и за две по чл. 354а, ал. 1 от НК), за които е привлечен към наказателна отговорност.

На следващо място съдът намери, че има риск обвиняемият да извърши престъпление, който се извежда от предходно осъждане, в изпитателния срок, на което според прокуратурата обвиняемия Д. е извършил, престъпленията, за които е привлечен към наказателна отговорност.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

4-ти въззивен състав  в.н.ч.д. №339/2018г. образувано по реда на чл.64, ал. 7 НПК по въззивни жалби

Апелативният специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав, измени протоколно определение по нчд 2350/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, в частта, с която на обвиняемата С. Н. е взета мярка за неотклонение „домашен арест“ и вместо това взе мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 20 000 лв.

В останалата част определението беше потвърдено и обвиняемите Ж. Н. и М. С. остават с мерки за неотклонение „задържане под стража“.

Въззивният съдебен състав сподели становището на Специализирания наказателен съд, че и за тримата обвиняеми Н. (по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК), С. (чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК и по чл. 206, ал. 3, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК,) и Н. (по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК), че е налично обосновано предположение, че са автори на инкриминираните деяния, за които са привлечени към наказателна отговорност.

Въззивният съд счете, че в мотивите си Специализираният наказателен съд, не е разграничил в достатъчна степен доказателствената съвкупност за всеки един от обвиняемите поотделно. Съдът намери, че за обвиняемата Н., освен липса на опасност да се укрие, е налице по-нисък каузален принос към организираната престъпна група, което се подкрепя не само от доказателствената съвкупност, но и от обстоятелството, че срещу определението на СНС, с което е взета мярката за неотклонение „домашен арест“ на обвиняемата Н., Специализирана прокуратура не е подала протест.

На следващо място съдът намери, че няма риск от укриване на обвиняемите Н. и С., тъй като и двамата обвиняеми имат уседнал начин на живот, трудово ангажирани са и имат постоянни адреси.

Апелативният специализиран наказателен съд, намери, че е налице опасност от извършване на престъпление и за двамата обвиняеми.

За обвиняемия С. рискът се извежда от обстоятелството, че извършваните инкриминирани деяния се характеризират не само с трайност и организираност, но и с висока степен на обществена опасност, тъй като са осъществени от лице, което е от състава на МВР, което уронва престижа на институцията и правоохранителните органи. В този смисъл доводите за влошено здравословно състояние на обвиняемия и членове на семейството му, не могат да надделеят над общественият интерес.

За обвиняемия Н., независимо от настъпилата реабилитация и чистото му съдебно минало, този риск не се намалява. Съдът цени реабилитацията му като отрицателна характеристика.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.