12.07.2018 г.

Проведени съдебни заседания по чл. 64, ал. 7 и чл. 65, ал. 8 НПК

 

4-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №303/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК  

Апелативният специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав потвърди протоколно определение от 03.07.2018 по нчд 2020/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемия Георги Георгиев е оставена без уважение молбата за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Съдът, намира, че като се спазват процесуалните ограничения, които налага производството по реда на чл. 65 от НПК (след измененията в НПК от ДВ.бр.63/2017г. в сила от 05.11.2017г.), достатъчно се явява позоваването на доказателствени източници с изявени доказателствени сведения, от които може разумно да се предположи, че съществува основателно подозрение за съпричастност на обвиняемия Георгиев, към инкриминираното престъпно сдружение, съобразно обвинението за което е привлечен към наказателна отговорност – за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК (участие в организирано престъпно сдружение, с участието на още 7 лица, с престъпна користна цел и да върши престъпления по чл. 280 от НК в страната и в чужбина), което е тежко по смисъла на закона.

Информация, поддържаща подозрение за дейността на групата, се намира в свидетелските показанията, приложените ВДС от експлоатирани СРС, които съдържат информация свързана с предмета на делото, относима към действията на обвинените лица, за които е налице подозрение за участието им в организираната престъпна група, както и за мястото и ролята в на всяко едно от тях в дейността им като участници в описаното в обвинението престъпно сдружение.

По отношение на риска от извършване на престъпление АСНС счита, че продължава да е налице висок риск от извършване на престъпление от обвиняемия Георгиев. Този извод се формира на основата от няколко съществени обстоятелства, а именно: продължителният период на инкриминираната престъпност, информацията, че групата е действала с конспиративни контакти с лица от съседни държави, че подсъдимият се ползвал с изключителното доверие и свидетелските показания, че той е един от основните лица, които са участвали в организацията на трафика на незаконни емигранти в чужбина, като е съдействал за нелегалното им извеждане и съпровождане извън територията на страната. Всичко това го определя като лице с висока степен на обществена опасност, поради което продължава да е налице и висок риск от извършване на престъпление, ако бъде променена мярката му за неотклонение.

Въззивният състав, намира срока на задържане за разумен, въпреки продължителността му, доколкото са събирани доказателства, че следствието е работило активно по делото. От представените материали е видно, че са извършвани действия по предявяване на материалите по досъдебното производство и е очевидно, че досъдебното производство е приключило.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

1-ви въззивен състав в.н.ч.д. №304/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК

Апелативният специализиран наказателен съд, I-ви въззивен състав отмени протоколно определение от 03.07.2018 по нчд 2018/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е оставено без уважение искането на обвиняемата Л. А. за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека и вместо това определи мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 50 000 лева. Пред въззивната инстанция и представителят на Апелативна специализирана прокуратура поиска мярката за неотклонение на обвиняемата да бъде изменена поради намалял инензитет на опасността от извършване на престъпление.

Съдът, като отчита изискванията на националното и европейското законодателство относно предпоставките за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“ и презумпцията за невиновност, в обобщен вид и „на пръв поглед“ намира за верен извода на първоинстанционния съд, че е налице обосновано предположение, че обвиняемата Л. А. е извършила престъпленията, за което й е повдигнато обвинение по чл. 321 ал. 3, вр. ал. 2 от НК и по чл. 301 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Относно наличието на обосновано предположение за третото повдигнато обвинение по чл. 253, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, според настоящия състав събраните по делото доказателства не са надградени от държавното обвинение от първоначалния момент на повдигане на обвинението за това престъпление, поради което извод за обосновано подозрение в тази насока по-трудно може да бъде формиран.

Съдът намира, че изводът на първоинстанционния съд за липса на опасност обвиняемата да се укрие също е правилен. По делото няма данни същата да се е укривала от органите на досъдебното производство. Има данни за постоянен адрес, за уседнал начин на живот, имала е и постоянна месторабота.

При обсъждане на реалната опасност от извършване на престъпление, съдът отчита обстоятелствата, че престъпленията, за които е повдигнато обвинение на обвиняемата Л. А. и за които е налице обосновано подозрение за авторството им, според съдебния състав, са свързани с предходната месторабота на обвиняемата, от която към настоящия момент тя е отстранена от длъжност. И представителят на държавното обвинение, и защитникът на обвиняемата твърдят, че е намалял интензитетът и опасността от извършване на престъпление от обвиняемата, с който извод съдебният състав се съгласява.

При обсъждане на подходящата мярка за неотклонение Апелативният специализиран наказателен съд взе предвид тежестта и степента на обществена опасност на престъплението, обстоятелството, че обвинението е за наличие на престъпна група, функционирала в държавната администрация, обстоятелството, че се касае за обвинение за две инкриминирани деяния по чл. 301 от НК и имотното състояние на обвиняемата, за което в материалите по делото са налице данни за иззета от нея голяма сума пари.

Аргументите за здравословни проблеми на обвиняемата не са подкрепени с доказателства, които да са актуални, тъй като медицинските документи, посочени от защитника, датират от 2007 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

1-ви въззивен състав, в.н.ч.д. №307/2018г. образувано по реда на чл.64, ал. 7 НПК

Апелативният специализиран наказателен съд, I-ви въззивен състав потвърди протоколно определение от 06.07.2018 г. по нчд 2102/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемия И. У. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Съдът, като отчете изискванията на националното и европейското законодателство относно предпоставките за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“ и презумпцията за невиновност, в обобщен вид и „на пръв поглед“ намира за верен извода на първоинстанционния съд, че е налице обосновано предположение, че И. У. е извършил престъплението, за което е привлечен в качеството му на обвиняем, а именно по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК (участвал в организирана престъпна група с участници 15 лица, като групата е създадена с користна цел да извършва престъпления по 354а, 159а, 116, 128 и 129 от НК). Съдебният състав счете, че СНС правилно е базирал извода си за наличието на обосновано подозрение на показанията на свидетели и протоколите за разпознаване.

Според въззивния състав правилен е изводът на първата инстанция за наличие на реална опасност обвиняемия да извърши престъпление. Същият не е осъждан, но съобразно съдебната практика, включително и на Европейския съд по правата на човека, извод за наличие на реална опасност от извършване на престъпление може да бъде направен на базата на тежестта и степента на обществена опасност на престъплението, за което е повдигнато обвинение, данните за механизма и начина на участие на конкретния участник в него. В случая, анализирайки тези обстоятелства, съдът счита, че за конкретния обвиняем може да бъде направен такъв извод, базирайки се именно на целите, които си е поставяла организираната престъпна група според повдигнатото обвинение и конкретната дейност на конкретния обвиняем в нея.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

  

5-ти въззивен състав,в.н.ч.д. №308/2018г. образувано по реда на чл. 64, ал. 7 НПК

Апелативният специализиран наказателен съд, V-ти въззивен състав потвърди протоколно определение по нчд 2094/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемите Б. А., Д. П. и П. Д. са взети мерки за неотклонение „задържане под стража“.

Въззивният съдебен състав, след най-общ преглед, „на пръв поглед“, съобразявайки наличните доказателства, намира че може да се направи извод за налично подозрение за вероятна съпричастност на обвиняемите към престъпните деяния по чл.321, ал.3 от НК и по чл.213а, ал.2 т.5 от НК, с пострадал К. Г. На следващо място съдът намира, че не може да се направи извод за налично обосновано предположение при посочената в постановленията за привличане на обвиняем форма на изпълнителното деяние на другото вторично престъпление чл.213а, ал.2, т.5 от НК, с пострадал Р. Т., доколкото имущественото задължение вече е било поето от него, за което бяха представени писмени доказателства от защитата и което не се оспорва и от самия пострадал. В този смисъл събраните по делото доказателства по-скоро биха могли да наведат на извод за друга правна квалификация на деянието или за друга форма на изпълнителното деяние по чл.213а от НК.

Апелативният специализиран наказателен съд споделя изводите на първоинстанционния, че риск от укриване и за тримата обвиняеми, не е наличен тъй като и тримата са с постоянни адреси, трайно установени и семейно ангажирани. Не така стои въпросът по отношение на опасността от извършване на престъпление. На първо място този риск се извежда от изключително високата степен на обществена опасност на деянията, естеството на засегнатите обществени отношения. Обвиняемият П. е с обременено съдебно минало (осъждан ефективно, включително за участие в организирана престъпна група), а обвиняемия Д. е санкциониран по чл.78а от НК за извършено престъпление по чл.316 вр. чл.309 от НК с глоба в размер на 5000лв., по отношение на него е налице и висящо досъдебно производство в съдебна фаза за престъпления по чл.209, ал.1 от НК и чл. 309 от НК. За обвиняемия А., съдът извежда опасността за извършване на престъпление, независимо от чистото му съдебно минало, от предполагаемата ръководна роля в организираната престъпна група и от данните по делото за давани от него поръчки за извършване на силови действия – палежи на леки автомобили, взривяване на недвижими имоти и леки автомобили, побои, включително намушкване с нож, заливане с киселина, част, от които са били реализирани, явяващи се извън легалното събиране на дължими задължения и уреждане на лични и фирмени взаимоотношения. По делото са налице доказателства, сочещи на предположение за развивана лихварска дейност от отделни членове от организираната престъпна група без съответно разрешение за това, което също е престъпление по смисъла на закона.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

  

4-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №309/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК 

Апелативният специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав отмени протоколно определение по нчд 2081/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемите Е. Г. и П. Д. не са уважени молбите им за изменение мерките за неотклонение от „задържане под стража“ в по-леки и вместо това определи мерки за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 10 000 лв. и за двамата обвиняеми.

Въззивният съд намира, че правилно Специализирания наказателен съд е съобразил, че са изпълнени формалните условия за определяне на мярка за процесуална принуда - налице са повдигнати обвинения за престъпно деяние, наказуемо с лишаване от свобода, спрямо двамата обвиняеми, което освен това, в конкретния случай, с оглед неговата наказуемост от 3-10г. е и тежко по смисъла на закона. Първостепенният съд, правилно се е позовал на гласните доказателства съдържащи се в показанията на свидетелите и протоколите за разпознаване.Налице е обосновано подозрение, че именно тези лица са съпричастни към инкриминираната им деятелност.

Съдът намира, че не е налице опасност да се укриване спрямо нито един от двамата обвиняеми. По делото не са налице доказателства някой от двамата да е правил опит да се укрие от органите на досъдебното производство. Първостепенният съд обаче, без мотиви и напълно произволно е обявил, че продължава да е налице висок риск от извършване на престъпление от обвиняемите, поради което прилаганата до момента мярка за процесуална принуда, не следва да бъде променяна.

Въззивният състав съобрази, че отстраняването от длъжност изключва наличието на административна зависимост между обвинените лица от Областен отдел „Автомобилна администрация“ в Благоевград и свидетелите, представители и пълномощници на контролираните транспортни субекти, като обективно е отнета възможността за неправомерно въздействие върху събирането на гласни и писмени доказателства в тази насока.

Обстоятелството, че обвинението е обвързано с длъжностното качество на обвинените лица, че свидетелите са дали подробни показания, по времето, когато обвиняемите все още не са били отстранени от длъжност установява, че никое от обвинените лица не е въздействало възпиращо върху волята на посочените свидетели да участват по делото, депозирайки свободно показания по предмета на делото, дори по времето когато обвинените лица са имало съответните длъжностни качества. В още по-малка степен това би могло да бъде отчитано като реална опасност в настоящия случай, след тяхното отстраняване от длъжност. В този смисъл опасенията, че могат да повлияят върху свидетелските показания на представители на транспортните дружества или върху служители от Областен отдел „Автомобилна администрация“ или от други ведомства се явява изцяло хипотетично и не намира опора при преценката на установените обстоятелства и факти по делото.

Правилната оценка на доказателствата следва да произтича и от данните за чистото съдебно минало на обвинените лица, следва да бъде отчетен правният факт, че обвинените лица са отстранени от заеманите от тях длъжности, с което радикално е прекъсната всяка реална опасност от извършване на престъпление с този специфичен риск, както и от липсата на всякакви други данни за въздействие, лично или чрез други лица, върху проведените до момента разпити на свидетелите, липсата на данни обвиняемите, които не са задържани в момента, да са въздействали върху обективния характер на събираните доказателства, поради което изводите на първостепенния съд са немотивирани, изцяло хипотетични и декларативни.

Приложените медицински документи и наведените въз основа на тях защитни доводи за въззивния жалбоподател Е. Г., не са от естество, което на самостоятелно основание да налага промяна на прилаганата до момента мярка за процесуална принуда, доколкото не съдържат убедителни доводи за промяна на прилаганата мярка именно на такова основание. В случая обаче, като се съобрази, че не е налице реален риск от извършване на престъпление, тези доводи се явяват подкрепящо хуманитарно основание към основните изводи за наличие на възможен риск от извършване на престъпление.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

4-ти въззивен състав в.н.ч.д. №310/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК  

Апелативният специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав потвърди протоколно определение от 04.07.2018 по нчд 2031/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е оставено без уважение искането на обвиняемия Орлин Байчев за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съд намира за законосъобразни изводите на първоинстанционния, че събраните до момента доказателства по делото формират извод за наличие на обосновано предположение за осъществени инкриминирани деяния по повдигнатите на Байчев обвинения (за престъпления по чл. 321, ал.3 предл. 2-ро, т.2 вр. с ал.2 от НК и по чл. 210, ал.1, т.5 вр. с чл. 209, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с чл. 26, ал.1 от НК, наказуеми с лишаване от свобода.). Съобразно изискванията на закона, след промените в НПК от 05.11.2017 г., съдът не следва да взима отношение по годността и достоверността на събраните доказателства, а само „на пръв поглед“ да преценяват дали е налице обосновано подозрение за авторство на съответния обвиняем в осъществяването на деянията, за които е привлечен и това не дерогира презумпцията за невинността му. Подозрението в конкретния казус е обосновано, и то се базира върху следните доказателствени източници, относими към двете инкриминирани деяния: показанията на свидетелите протоколите от извършените разпознавания, обясненията на други обвиняеми и на самия обвиняем Орлин Байчев и справките от мобилните оператори на територията на страната.

Относно опасностите от укриване или от извършване на престъпление, въззивният съд намира за правилни изводите на контролираната съдебна инстанция, че данни за реална опасност от укриване на обвиняемия на този етап от разследването липсват. Той е с установена самоличност и адрес на местоживеене по делото.

Съдът намира, че не е отпаднала реалната опасност от извършване на престъпление. Рискът се извежда от броя, разнообразието и спецификата на деянията по повдигнатите му обвинения, вероятната осъществявана от обвиняемия Байчев престъпна дейност, характеризираща се с продължителност и системност и вероятно представлява основен източник на доходи за него и останалите обвиняеми по делото, както и от предходната съдимост на обвиняемия (осъждан 7 пъти за умишлени престъпления от общ характер и не е реабилитиран).

Съдът отчита, че продължителността на задържането на обвиняемия към днешна дата е 6 месеца и по делото до момента са били извършвани ритмични и интензивни процесуално-следствени действия, като досъдебното производство е приключило, с предявено разследване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.