10.07.2018 г.

Проведени съдебни заседания по чл. 64, ал. 7 и чл. 65, ал. 8 НПК

 

2-ри въззивен състав, в.н.ч.д. №298/2018г. образувано по реда на чл.64, ал. 7 НПК

Апелативен специализиран наказателен съд, II-ри въззивен състав потвърди протоколно определение по нчд 2027/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемите И. Й., П. С., К. Д., П. С., К. П., В. С., Д. Б., Б. Й., В. И. и Г. Б. са взети мерки за неотклонение „задържане под стража“, а на обвиняемия Б. А. не е взета мярка за неотклонение.

Въззивният съд, след собствен анализ на доказателствената съвкупност, намира че най-общо в свидетелските показания се съдържат доказателства въз основа, на които може да се направи най-общ извод и предположение, че обвиняемите И. Й., П. С., К. Д., П. С., К. П., В. С., Д. Б., Б. Й., В. И. и Г. Б., вероятно са извършили престъпленията, за които са привлечени към наказателна отговорност.

Апелативният специализиран наказателен съд намира, че по отношение на обвиняемите И. Й. и П. С. е налице доказателствен материал, въз основа на който може да се направи извод, че вероятно са извършители на престъплението, за което са обвинени, а именно ръководство на организирана престъпна група с цел разпространение на наркотици. Не така стои въпросът по отношение на предполагаемата престъпна дейност по отношение приготовление за извършване на убийства. Данни за това Апелативен специализиран наказателен съд намира единствено в показанията на анонимните свидетели, а присъдата и в частност обоснованото предположение не могат да се основават само на показания на свидетели със скрита самоличност съгласно чл. 124 НПК.

По отношение на тези двама обвиняеми, въззивният съд счита, че не е налице опасност да се укрият, но не така стои въпроса по отношение на опасността от извършване на престъпление. Същата се извежда от обремененото им съдебно минало и обстоятелството, че са обвинени за ръководство на организирана престъпна група с цел разпространение на наркотици.

По отношение на другите обвиняеми К. Д., П. С., К. П., В. С., Д. Б., Б. Й., В.И. и Г. Б. въззивният съд намира, че не е налице опасност да се укрият, но има опасност от извършване на престъпление. Този извод се налага от обремененото съдебно минало, за някои от обвиняемите с множество осъждания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

2-ри въззивен състав, в.н.ч.д. №300/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК 

Апелативният специализиран наказателен съд, II-ри въззивен състав потвърди протоколно определение от 02.07.2018 по нчд 2023/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемия А.К. е оставена без уважение молбата за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съд намира, че първостепенният съд правилно е посочил доказателствените материали, въз основа на които би могло да се предположи, че обвиняемият е извършил деянието, за което е обвинен от Прокуратурата (участие в организирана престъпна група, с цел разпространение на наркотични вещества и престъпления по чл. 213а, чл. 214а и чл. 354а от НК). Този извод се базира на показания на свидетели, протоколи за претърсване, протоколи за разпознаване, както и обяснения на друг обвиняем.

Първостепенният съд е приел, че е налице опасност от извършване на престъпление, в случай на друга мярка различна от „задържане под стража“, поради което въззивният състав намира, че този извод е правилен и законосъобразен и се съгласява изцяло с него.

Апелативният специализиран наказателен съд намира, че нуждата от извършване на операция на рамото на обвиняемия А.К., за която е определена и съответната дата, не е животозастрашаваща и на този етап опасността от извършване на престъпление не би могла да бъде преодоляна от нуждата от извършване на такава операция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

3-ти въззивен състав, в.н.ч.д. №301/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК

Апелативният специализиран наказателен съд, III-ти въззивен състав потвърди протоколно определение от 02.07.2018 по нчд 2022/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемите З.Ц. и П.Т. са оставени без уважение молбите за изменение на мерките им за неотклонение от „задържане под стража“ в по-леки.

АСНС преценява за налични законовите предпоставки за продължаване действието на изпълняваната по отношение на обвиняемия З. Ц. и обвиняемия П. Т. Т. най-тежкамярка за неотклонение „Задържане под стража“. Тази констатация, съдът счита, че правилно е формирана след проведена обща оценка на инкорпорираната, към настоящата фаза на развитие на наказателното производство, доказателствена съвкупност. Ето защо, становището на предходната съдебна инстанция е обосновано и продължава да е налично изискуемото от закона надлежно "състояние на подозрение" за евентуална възможност обвиняемите да са извършили вменената им усложнена престъпна деятелност (ръководство и участие в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпление по чл. 280 и чл. 281 от НК, както и две самостоятелни обвинения за обвиняемия З.Ц. извършени престъпления по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5, във вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, а по отношение на П.Т. за по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК и за престъпление по чл. 281, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, вр. ал.1, вр. чл.20, ал. 2 от НК).

АСНС намира, че от съвкупната доказателствена наличност: гласни доказателствени източници, данни от протоколи за претърсване и изземване, протокол за извършена техническа експертиза, писмени доказателствени източници – протокол за оглед на Фейсбук профил, протоколи за разпознаване, справки от мобилни оператори за информация относно установъчни и трафични данни, удостоверения за регистрация за извършване на таксиметров превоз, протоколи за ВДС „звукозапис“, изготвени от прилагане на СРС, е видно, че обоснованото подозрение за евентуално авторство на деянията по обвиненията, повдигнати от прокурора, почива на сериозни основания и продължава да е налично и към настоящия процесуален момент.

Въззивният съд преценява за правилен извода на СНС, че е налична опасността от бъдещо неправомерно поведение на тези обвиняеми. Този релевантен риск е реален и почива на доказателствата по делото – свидетелствата за съдимост, удостоверяващи поведение в отклонение от закона и на двамата обвиняеми от извършване на престъпление, от спецификите на претендираната от обвинението усложнена престъпна деятелност, реализирана при множество квалифициращи признаци, съучастническата дейност при евентуалната вторична престъпна деятелност.

Съдът отбелязва, че към датата на настоящото съдебно заседание от фактическото задържане на обвиняемите са изтекли 4 месеца без 1 ден, през който период органите на досъдебното производство са провели активни действия по разследването, от значение за разкриване на обективната истина. Защитният довод, че процесуални действия не се извършват лично с обвиняемите жалбоподатели намира своята фактическа основа. Същият обаче, предвид осъществени действия по събиране на доказателства – разпит на свидетел, приобщаване на протоколите за изготвяне на ВДС от прилагане на СРС, според въззивния съд не мотивира заключение за неразумен срок на разследване, поради бездействие на органите на досъдебното производство, обосноваващ основание за облекчаване на търпяната процесуална принуда.

Според АСНС първостепенният съд оправдано е дал дължимата правна оценка на семейното положение на обвиняемите. Законосъобразно е отчел, че задължението за грижи и издръжка на малолетно дете на обвиняемите, на което те не са единствен родител, признатата ограничена трудоспособност на родител не са от категорията обстоятелства, които по своята изключителност и тежест да мотивират на самостойно основание изменение в по-леки на изпълняваните мерки за неотклонение, поради което е оставил без уважение, като неоснователно, искането на защитата в този смисъл.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

  

в.н.ч.д. №302/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК  

Апелативният специализиран наказателен съд, II-ри въззивен състав потвърди протоколно определение от 02.07.2018 по нчд 2021/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемия Г. Х. е оставена без уважение молбата за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съд намира, че съобразявайки нуждите на сегашното производство и формираната доказателствена съвкупност, Специализирания наказателен съд вярно е заключил, че „на пръв поглед“ е налице обосновано предположение относно престъпната дейност на обвиняемият Г. Х., като се е позовал на свидетелски показания, експертизи и писмени и веществени доказателства.

Правилно Специализирания наказателен съд е приел, че няма, макар да е осигурен в резултат на успешно проведено екстрадиционно производство, тъй като към момента на съставяне на постановлението за привличане на обвиняем, обвиняемият не е имал това процесуално качество и не е знаел за започнатото спрямо него наказателно производство.

Опасността от извършване на престъпление, съдът извежда от обремененото съдебно минало на обвиняемия Г. Х. Той е осъждан многократно за различни престъпления, повечето от които са срещу собствеността, но същевременно е осъждан за нанасяне на телесни повреди и престъпления, извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства.

Относно разумния срок на задържане съдът отбелязва, че след фактическото задържане на обвиняемия до настоящия момент са изтекли 5 месеца и 10 дни, което с оглед числеността на обвиняемите и множеството престъпление, е разумен.

Не на последно място упрекът, че по делото органите на досъдебното производство бездействат, следва да бъде отхвърлен тъй като от материалите по делото е видно, че се извършват процесуално-следствени действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.