05.07.2018 г.

Проведени съдебни заседания по чл. 64, ал. 7 и чл. 65, ал. 8 НПК

  

2-ри въззивен състав  в.н.ч.д. №294/2018г. образувано по реда на чл.64, ал. 7 НПК

Апелативният специализиран наказателен съд, II-ри въззивен състав отмени протоколно определение по нчд 1922/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемите Б. Х., А. Ш., В. Ц. са взети мерки за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 1 000 лева, а на обвиняемия Е. Х. е взета мярка за неотклонение „домашен арест“ и вместо това постанови мерки за неотклонение „задържане под стража“ и на четиримата обвиняеми.

В останалата част определението беше потвърдено и обвиняемата С. К. остава с мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1 000 лева.

Апелативният специализиран наказателен съд споделя извода на предходната съдебна инстанция, че е налице обосновано предположение за извършено престъпление, за което са обвинени и петимата обвиняеми. По делото са приложени свидетелски показания, множество експертни справки, протоколи за претърсване и изземване, протоколи за оглед на веществени доказателства, въз основа на които въззивният съдебен състав намира, че може да се направи изводът, че обвиняемите евентуално са извършили престъплението, за което те са обвинение, а имено по чл. 321 от НК, за участие в организирана престъпна група от А. Ш., С. К., Б. Х. и В. Ц., а за обв. Е. Х. – за ръководство на тази организирана престъпна група.

Възражението на защитата за липса на съставомерност по отношение на вторично престъпление по чл. 234 от НК е неоснователно, тъй като по делото са налични протоколи от разпити на свидетели, които са поръчвали и консумирали въпросните тютюневи изделия. Ето защо АСНС намира, че е налице до степен на вероятност обосновано предположение и за петимата обвиняеми.

Първостепенният съд е преценил, че не е налице опасност от извършване на престъпление по отношение на обвиняемите. Този извод по отношение на опасностите обаче не се споделя от настоящия съдебен състав. Тази опасност е относима по отношение на обвиняемите Б. Х., А. Ш., В. Ц. и С. К. и се извежда от тежестта на обвинението, както и от доказателствата по делото, а за обв. А.Ш. и В.Ц. – и от обстоятелството, че са обвинени и за вторично престъпление, а именно по чл. 234 от НК, за обвиняемия Е. Х. – обвинението за ръководство на организирана престъпна група в състав от десет лица. За обвиняемата С. К., предвид обстоятелството, че се грижи за две малолетни деца и едно непълнолетно, тази опасност е силно редуцирана и подходяща мярка за процесуална принуда се явява постановената от първостепенния съд, а именно „гаранция в пари“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

2-ри въззивен състав в.н.ч.д. №295/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК 

Апелативният специализиран наказателен съд, II-ри въззивен състав потвърди протоколно определение от 27.06.2018 по нчд 1851/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемата Д.И. е оставена без уважение молбата за изменение на мярката ѝ за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съд, след собствен анализ на доказателствата и като изслуша доводите на страните намира, че атакуваното определение на Специализирания наказателен съд, е правилно и законосъобразно. Видно от събраните по делото материали, свидетелски показания, обяснения на обвиняем, протоколи за претърсване и изземване, протоколи от веществени доказателствени средства от експлоатирани специални разузнавателни средства, резултати от видео наблюдение, заключение на видео-техническа експертиза и протокол за обиск на автомобил, дават основание да се предположи, че обвиняемата е евентуален извършител на деянието, за което е привлечена към наказателна отговорност.

Въззивният съд отбелязва, че съобразно измененията на Наказателно-процесуалния кодекс в сила от 05.11.2017г., правилно Специализирания наказателен съд се е ограничил и „на пръв поглед“ е маркирал доказателствата по делото в своя акт. АСНС отбелязва, че обстоятелството къде се открива фосфоресциращо вещество по дланите на обвиняемата е предмет на процес по същество.

Съдът намира, че риск от укриване на обвиняемата не е наличен, но не така стои въпросът по отношение на опасността от извършване на престъпление, която и към настоящия момент е налична и се извежда от размера на инкриминираната сума.

АСНС счита, че чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, данните за здравния статус и хуманитарните доводи, не надделяват над опасността от извършване на престъпление.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.