03.07.2018 г.

Проведени съдебни заседания по чл. 64, ал. 7 и чл. 65, ал. 8 НПК

 

3-ти въззивен състав в.н.ч.д. №259/2018г. образувано по реда на чл.64, ал. 7 НПК  

Съдът прекрати делото поради оттегляне на въззивната жалба на обвиняемия М.С.

 

5-ти въззивен състав в.н.ч.д. №283/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК  

Апелативен специализиран наказателен съд, V-ти въззивен състав отмени протоколно определение по нчд 1788/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, в частта с която на обвиняемия А.Т. е изменена на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „подписка“ и вместо това определи мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 2 000 лв.

В останалата част определението беше потвърдено и обвиняемия И.Д. остава с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Въззивният съдебен състав съобразява, че по отношение на обоснованото предположение за обвиняемия И.Д. доказателствената съвкупност, а именно показанията на свидетелите, обясненията на обвиняемия, протоколите от претърсване и изземване и физико-химическа експертиза на значително количество метамфетамин и коноп, го подкрепят.

Направените от защита възражения, че по делото прокуратурата бездейства са частично резонни, доколкото последните активно извършвани процесуално-следствени действия от страна на органите на досъдебното производство датират от декември 2017 г. Това обстоятелство е отбелязано в определение на друг въззивен съдебен състав на АСНС и като следствие прокуратурата е назначила извършването на голям брой експертизи. Към този момент се очаква да бъдат изготвени последните две заключения от назначените експертизи. През месец май 2018 г. е прецизирано обвинението на обвиняемия И.Д.

На обвиняемия И.Д. са повдигнати обвинения за извършени тежки умишлени престъпления, наказуеми с лишаване от свобода. На следващо място съдът преценява, че не е налице риск от укриване, но не така стои въпросът с опасността от извършване на престъпление. Обвиняемият И.Д. е осъждан на 6 години лишаване от свобода, като е бил предсрочно пуснат през 2014 г. с 1 година и 8 месеца изпитателен срок. Изтичането на този срок съвпада с повдигнатите му обвинения по настоящето дело, от което може да се изведе извод, след освобождаването му той вероятно е възобновил инкриминираните си дейности.

По отношение на обоснованото предположение относно обвиняемия А.Т. съдът отбелязва, че следва да бъдат взети предвид свидетелските показания и данните от експлоатираните специални разузнавателни средства. По делото основната част от процесуално-следствените действия относно този обвиняем са извършени през декември 2017 г., след което единствено са приложени ВДС от експлоатирани специални разузнавателни средства. Не на последно място спрямо обвиняемия А.Т. не се очакват заключения от неизготвени експертизи.

Въззивният съд не се съгласява, с извода на специализирания наказателен съд, че обоснованото предположение по отношение на обвиняемия е разколебано и предвид обремененото му съдебно минало (ефективно осъден за аналогични престъпления на 2 години лишаване от свобода с 4 години изпитателен срок, предсрочно освободен през 2013 г.), счита че целите на мярката му за неотклонение биха били постигнати не с „подписка“, а с „парична гаранция“ в размер на 2 000 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

2-ри въззивен състав в.н.ч.д. №290/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК  

Апелативният специализиран наказателен съд, II-ри въззивен състав потвърди протоколно определение от 25.06.2018 по нчд 1850/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е оставена без уважение молбата на обвиняемия Е.И. за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съд намира, че е налице обосновано предположение за това обвиняемият Е.И. да е извършил престъпленията, за което му е повдигнато обвинение. Това е доказателствено скрепено със свидетелски показания, обяснения на друг обвиняем, протоколите за претърсване и изземване, протоколите от разпознаванията и заключенията по назначените по делото многобройни експертизи.

Възражението на защитата за липса на обосновано предположение не са основателни, тъй като факта, че обвиняемият не е собственик на жилището, в което са открити наркотичните вещества и перкурсори, не означава, че същите не са били във вероятната му фактическа власт. След съпоставка на свидетелските показания и обясненията на друг обвиняем се налага извод, че обвиняемият Е.И. е евентуален извършител на престъпленията по чл. 354а, ал. 1 от НК.

Въззивният съд споделя изводът на Специализирания наказателен съд, че липсва опасност обвиняемият Е.И. да се укрие. Не така стои въпросът по отношение на опасността от извършване на престъпление. Опасността се извежда от обремененото съдебно минало на обвиняемия, а именно 3 осъдителни съдени акта, от които с последните 2 са му наложени наказания лишаване от свобода за аналогични деяния и му е определено едно общо наказание за срок от 1 година, 1 месец и 18 дни, които не са отдалечени във времевия интервал (2012 г. – 2013 г.).

По отношение на прекомерния срок на задържане, съдът отбелязва че той е в рамките на разумния и не е налице бездействие от страна на прокуратурата.    

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

2-ри въззивен състав в.н.ч.д. №291/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК  по въззивна жалба

Апелативният специализиран наказателен съд, II-ри въззивен състав потвърди протоколно определение от 26.06.2018 по нчд 1849/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемия А.Х. е оставена без уважение молбата за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съд намира, че видно от събраните по делото материали, свидетелските показания, разпити на обвиняеми, може да се направи извод и към настоящия момент, че е налице и предположение за ръководство на обвиняемия А.Х. на организирана престъпна група, целяща облаги от продажбата на наркотични вещества.

АСНС намира за неоснователно възражението на защита, че не е налице обосновано предположение. Това се оборва от доказателствената маса, а именно приложените ВДС от използваните специални разузнавателни средства, множеството експертизи, разпити на свидетели.

Обстоятелството, че обвиняемият не е осъждан, не е в достатъчна степен, за да може да се подцени опасността от извършване на престъпление. Налице е продължителен период на дейност с внушителен брой обвиняеми лица.

Съдът намира, че от датата на задържане на обвиняемия А.Х. са изтекли около 5 месеца и той към момента не се явява неразумен. Предприемат се процесуално-следствени действия от страна на прокуратурата, поради което същата не може да търпи упрек за бездействие.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.