26.06.2018 г.

Проведени съдебни заседания по чл. 64, ал. 7 и чл. 65, ал. 8 НПК

  

2-ри въззивен състав  в.н.ч.д. №273/2018г. образувано по реда на чл.64, ал. 7 НПК

Апелативен специализиран наказателен съд, II-ри въззивен състав отмени протоколно определение по нчд 1781/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, в частта с която на обвиняемия Д.Г. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лв. като взе спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“. В останалата част определението на СНС беше потвърдено и обвиняемият Г.Г. остава с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Въззивният съд намира, че в този първоначален етап от събраната доказателствена съвкупност, може да се изведе обосновано предположение за евентуално авторство на деянията, за които двамата обвиняеми са привлечени към наказателна отговорност. В подкрепа на този извод са свидетелските показания, протоколите от претърсване и изземване и данните от приложените специални разузнавателни средства.

Съдът констатира риск от възможност обвиняемите да извършат престъпление при по-лека мярка за неотклонение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

3-ти въззивен състав в.н.ч.д. №274/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК

Апелативен специализиран наказателен съд, III-ти въззивен състав потвърди протоколно определение по нчд 1745/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемите М.М. и Ц.А. не са уважени исканията им за изменение на мерките за неотклонение от „задържане под стража“ в по-леки.

Въззивният съдебен състав, при служебна проверка на доказателствената съвкупност по делото, счита че към този момент няма промяна в повдигнатите обвинения и няма настъпили нови обстоятелствата по тях. Специализираният наказателен съд е обсъдил всички обстоятелства по делото по начин, който се възприема и споделя от въззивната инстанция.

Обвиняемите са привлечени към наказателна отговорност за участие в организирана престъпна група с цел да се извършват престъпления по чл. 280 от НК (организирана престъпна група за трансфер на пакистански граждани), за които се предвижда до 10 години лишаване от свобода. Обоснованото предположение и за двамата обвиняеми се подкрепя и от гласните свидетелски показания.

Опасността обвиняемите М.М. и Ц.А. да се укрият или извършат престъпление не е отпаднала. Този извод се извежда от заеманата роля на двамата обвиняеми в организираната престъпна група. На следващо място съдът отчита като отегчаващо обстоятелство, което обосновава опасността от извършване на престъпление от фактът, че обвиняемата Ц.А. съжителства с ръководителя на организираната престъпна група, а за обвиняемия М.М. обремененото му съдебно минало (осъждан за 13 престъпления).

По отношение на здравословното състояние на обвиняемата Ц.А., съдът счита че представените пред Специализирания наказателен съд медицински документи не навеждат на извод, че същата не може да пребивава в условията на следствения арест. Налице са положени адекватни медицински грижи, а в условията на болницата към затвора, при нужда, може да бъде проведено необходимото лечение.

Относно оплакването на обвиняемата Ц.А. за условията в следствения арест, съдът отбеляза, че не е в правомощията му да ги контролира и не на последно място не могат да бъдат основание за смекчаване на наложена мярка за неотклонение.

Към момента срокът на задържане, които е около 8 месеца, не е изтекъл и е в рамките на законоустановените норми. По делото не е налице на бездействие на органите на досъдебното производство, напротив назначени са експертизи, които по своя характер са сложни и изискват един по-дълъг срок за изготвяне на заключенията по тях.

 

Особено мнение на член-съдия от състава:

Особеното мнение на член-съдията от състава се отнася само до обвиняемата Ц.А. Съдия Врачева се разграничава от изводите на мнозинството от състава, че към момента не е отпаднала една от предпоставките за продължаване на най-тежката мярка за неотклонение, а именно опасност от извършване на престъпление за обвиняемата Ц.А. Според съдията това се извежда от продължителността на срока на задържане, който е 7 месеца и половина и съобразно становища на ВКС, интензитета на опасността намалява с продължителността на срока на задържане.

Налице е ново обстоятелство, а именно продължителният срок на задържане, отчетено с факта, че обвиняемата е неосъждана, няма висящи други досъдебни производства и криминалистически регистрации.

Член – съдията не се съгласява и с извода относно липсата на бездействие от страна на органите на досъдебното производство. Според особеното мнение на член-съдията по делото липсват данни, че от месец март до момента, са извършвани процесуално-следствени действия както и действия по исканията на обвиняемата да даде обяснения по делото.

Тези две обстоятелства водят до нарушаване на правата на обвиняемата съгласно разпоредбите на ЕКЗПЧОС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

  

4-ти въззивен състав в.н.ч.д. №275/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК

Апелативен специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав потвърди протоколно определение по нчд 1746/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемия С.Е. не е уважено искането за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав, съобразявайки наведените от страните доводи и доказателствата по делото, намира атакуваното определение за правилно.

Видно от материалите по делото обвиняемият С. Е. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление „участие в организирана престъпна група“, като доказателствата по делото обаче сочат на участие на обвиняемия С. Е. в една от обследваните от прокуратурата сделки с недвижими имоти. Обоснованото предположение се подкрепя от показанията на свидетели, данни от експлоатация на специални разузнавателни средства и протоколи за разпознаване.

Апелативният специализиран наказателен съд намира за правилен извода на Специализирания наказателен съд, че предвид данните за трудова ангажираност, трайни семейни отношения и трайно пребиваване на адреса не е налице риск от укриване.

По отношение ритмичността на процесуално-следствените действия по делото, въззивният състав счита, че възражението на защитата не е лишено от основание. Данните по делото установяват, че последните извършени процесуално-следствени действия са осъществени преди повече от месец и половина. Съдът третира това като известно нарушаване в ритмичността на извършване на процесуално-следствените действия, която следва да бъде възстановена по делото, предвид наличието на множество задържани лица.

Съдът счита, че предвид обстоятелството, че се касае за задържане в рамките на три месеца и практиката на ЕСПЧ, че в производства по чл. 64 от НПК и в един кратък период след това е допустимо отдаване на приоритет на обществения интерес пред личния такъв, независимо от чистото съдебно минало на обвиняемия Е. Делото се намира във фаза на процеса, в която обосноваването на риска от извършване на престъпление се извежда от тежестта на обвинението, за което обвиняемият е привлечен да отговаря, поради което и жалбата на обвиняемия Е. се явява неоснователна на този етап и следва да бъде оставена без уважение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

3-ти въззивен състав в.н.ч.д. №276/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК 

Апелативен специализиран наказателен съд, III-ти въззивен състав потвърди протоколно определение по нчд 1558/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемите Н.П., Д.Т. и Г.Г. не са уважени исканията за изменение на мерките за неотклонение от „задържане под стража“ в по-леки.

Въззивният съдебен състав, след като съобрази доводите в частните жалби и взе предвид становищата на страните, събраните доказателства по делото и извърши служебна проверка, намира за правилен и законосъобразен изводът за наличието на обстоятелства за продължаване на действието на мерките за неотклонение „задържане под стража“ и на тримата обвиняеми. След проведена обща оценка на доказателствената съвкупност, съдът намира че е налице изискуемата законова предпоставка, че обвиняемите Н.П., Д.Т. и Г.Г. са евентуални автори на вменената им престъпна деятелност за тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от 3 до 10 години (участници в организирана престъпна група, създадена да върши престъпления по чл. 321 от НК с користна цел, извършено от длъжностни лица).

Въззивната инстанция се съгласява с изводите на Специализирания наказателен съд, че към момента продължават да съществуват доказателства в подкрепа на обвинителната теза, че обоснованото предположение е налице и на пръв поглед наличието за авторство на деянията не е разколебано. Това се извежда от свидетелските показания, протоколите за претърсване и изземване, протоколите за разпознаване, протоколите за доброволно предаване, справки и длъжностни характеристики.  

АСНС намира, че съществува опасност от бъдещо неправомерно поведение на всеки един от обвиняемите поотделно, независимо от необремененото им съдебно минало. Реалната опасност се извежда от обстоятелството, че в организираната престъпна група участват 11 лица с разпределени в йерархичната структура на групата роли и потърпевшите лица, някои от които чужди граждани. 

Съдът намира, че срокът на задържане е разумен, тъй като към момента са изтекли 2 месеца, в които обвиняемите лица търпят най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. През този период органите на досъдебното производство са извършили множество процесуално-следствени действия и срокът се явява съответен за нуждите на нормалното развитие на разследването.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

  

4-ти въззивен състав в.н.ч.д. №277/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК  

Апелативен специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав потвърди протоколно определение по нчд 1747/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемите М.Б. и Л.С. не са уважени исканията за изменение на мерките за неотклонение от „задържане под стража“ в по-леки.

Въззивният съд намира за законосъобразни изводите на първоинстанционния, че събраните до момента доказателства по делото формират извод за наличие на обосновано предположение за осъществени инкриминирани деяния по от всеки един от двамата обвиняеми.

Подозрението относно авторството на деянията, за които обвиняемата Л.С. е привлечена към наказателна отговорност, се извеждат от свидетелските показания, справките, приложени по делото и информацията относно длъжностното качество на обвиняемата, а по отношение на обвиняемия М.Б. от свидетелските показания, документи от банкови институции и информация относно длъжностното качество на лицето и извършваните, в това му качество, проверки. За двамата обвиняеми, съдът приема показанията на полицейския служител като производни доказателства относно съдържанието на информацията, събрана чрез специални разузнавателни средства, доколкото по делото все още не са приложени веществените доказателствени средства.

Въззивният съдебен състав, счита че не е отпаднала реалната опасност от извършване на престъпление и за двамата обвиняеми. Рискът се извежда от броя и спецификата на деянията по повдигнатите обвинения, продължителността на периода и системността на вероятно извършваната престъпна дейност, правно и обществено укорима.,Същата се отличава с висока степен на обществена опасност предвид обстоятелството, че обвиняемите са държавни служители. В това служебно качество те следва да допринасят за спазването на правовия ред в страната, а вероятно извършените от тях деяния подкопават доверието в работата на държавните институции и засягат чувствително интересите не само на търговския и граждански оборот, но и на обществото като цяло.

Като неоснователно съдът отхвърли възражението на защитника на обвиняемата за влошено здравословно състояние.

Съдът отчита и продължителността на задържането на всеки от двамата обвиняеми, като към този момент той е около 3 месеца. По делото се извършват ритмични и интензивни процесуално-следствени действия и не е налице забавяне в разследването.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

3-ти въззивен състав  в.н.ч.д. №278/2018г. образувано по реда на чл.64, ал. 7 НПК

Апелативен специализиран наказателен съд, III-ти въззивен състав потвърди протоколно определение по нчд 1782/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемите Д.М. и М.Х. са взети мерки за неотклонение „задържане под стража“.

Апелативният специализиран наказателен съд споделя извода на предходната съдебна инстанция, че при осъществената предварителна и обща оценка на събраните в този стадии на развитие на наказателното производство доказателства, се формира становище за наличие на надлежно подозрение за авторството на вменените на обвиняемите лица деяния – тежки умишлени престъпления от общ характер по чл. 321, ал. 3, предложение 2 и 3, вр. ал. 2 НК, наказуемо с „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години и по чл. 354а, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, предложение 4 от НК, наказуемо с наказание„лишаване от свобода“ за срок от 5 до 15 години и глоба от 20000 до100000 лева.

От разполагаемите доказателства съдът извежда извод за наличие на изискуемото от закона състояние на подозрение, че обвиняемите лица са евентуални автори на очертаната в постановеното за привличане към наказателна отговорност престъпни деяния. Тази констатация се подкрепя от гласните доказателствени източници, показанията на свидетелите, обясненията на обвиняемите, протоколите за претърсване и изземване.

Апелативният специализиран наказателен съд преценява за правилен извода на СНС за наличие на опасност от бъдещо неправомерно поведение от страна на обвиняемите. Независимо от чистото съдебно минало на двамата обвиняеми, от спецификите на конкретната претендирана за осъществена усложнена престъпна деятелност и от риск от възобновяване на престъпната деятелност в условията извън мястото ограничаващо свободата му придвижване, опасността е реална.

Представените писмени доказателства удостоверяващи трудовата и учебна ангажираност не могат да са самостойно основание да мотивират извод в обратния смисъл.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.