21.06.2018 г.

Проведени съдебни заседания по чл. 64, ал. 7 и чл. 65, ал. 8 НПК

 

3-ти въззивен състав в.н.ч.д. №259/2018г. образувано по реда на чл.64, ал. 7 НПК 

Съдът отложи делото за 03.07.2018 г. от 14:00 часа с оглед отказ на обвиняемия М.С. за участие в психиатрично интервю, част от назначената в съдебно заседание от 14.06.2018 г. съдебномедицинска и психиатрична експертиза.

Съдът назначи нова тройна съдебно-психиатрична експертиза и определи, че в случай на отказ от страна на обвиняемото лице да съдейства при провеждане на медицинските прегледи, то същият да бъде приведен за изследване в психиатричното отделение на болницата към затвора в гр. Ловеч.

 

3-ти въззивен състав в.н.ч.д. №265/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК 

Апелативният специализиран наказателен съд, III-ти въззивен състав потвърди протоколно определение от 13.06.2018 по нчд 1687/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемия Д.Д. е оставена без уважение молбата за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съд намира, че събраните до момента доказателства за осъществяване на инкриминираните деяния, за които обвиняемият Д. е привлечен към наказателна отговорност (изнудване, лихварство, палежи и разпространение на наркотици), обосновават предположението, че Д. е евентуално извършител на деянията. Този извод почива върху свидетелските показания, протоколите от разпознаване и експертизите, приложени по делото.

Съдът счита, че няма опасност обвиняемият да се укрие, тъй като има постоянен адрес и трайно изградени социални контакти. Не така стои въпросът обаче относно отпадналата реална опасност същият да извърши престъпление. Опасността се извежда от предходното му осъждане и разнородните престъпления, за които е привлечен към наказателна отговорност.

По отношение на здравословното състояние на обвиняемия и наличната по делото медицинска документация, а именно че на този етап са предприети всички необходими мерки за лечение на заболяването на обвиняемия Д., включително и привеждане в болнично заведение и прегледи от специалисти, то съдът намира че здравословното състояние на обвиняемия е в степен, в която същият може да пребивава в условията на арест и да провежда назначеното му лечение.

Не на последно място съдът намира, че срокът на задържане не надвишава този посочен в НПК, тъй като за повдигнатите обвинения за извършени престъпления законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години или доживотен затвор, т.е. срокът на задържане е 1 година и 6 месеца.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

4-ти въззивен състав в.н.ч.д. №266/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК

Апелативен специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав потвърди протоколно определение по нчд 1677/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемия М.В. не е уважена молбата за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съд намира, че посочените от първостепенния съд доказателства: свидетелските показания, протоколите за претърсване и изземване и изготвените ВДС, отразяващи резултатите от експлоатираните специални разузнавателни средства, подкрепят извода за наличие на предположение за авторство на деянията, за които обвиняемия М.В. е привлечен към наказателна отговорност (участие в организирана престъпна група и държане с цел разпространение на наркотични вещества).

Съдът счита, че продължителността на задържане на обвиняемия М.В., която е пет месеца, не е основание за смекчаване на най-тежката мярка за процесуална принуда, доколкото извършваните по разследването действия са ритмични и своевременни и предстои приключването му.

Съдът намира, че към този момент липсва риск от укриване, доколкото по делото са налични данни за трудовата заетост, семейна ангажираност и постоянен адрес на обвиняемия.

Предвид броя на обвиненията, независимо от чистото съдебно минало на обвиняемия, обосновано първостепенният съд извежда риск обвиняемият евентуално да възобнови дейността, за която е обследван по настоящото дело.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

2-ри въззивен състав в.н.ч.д. №268/2018г. образувано по реда на чл.65, ал. 8 НПК

Апелативен специализиран наказателен съд, II-ри въззивен състав потвърди протоколно определение по нчд 1688/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемия В.Ф. не е уважено искането за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, приема че събраната доказателствена съвкупност продължава да формира обоснованото предположение, за което обвиняемия Ф. е привлечен към наказателна отговорност, а именно участие в организирана престъпна група и трафик на хора с цел използването им за развратни дейности. Този извод се извежда от свидетелските показания, протоколите от разпознаване, данните от веществените доказателства и данните от използваните специални разузнавателни средства.

Въззивният съд счита, че реалната опасност от извършване на престъпление е реална и тя се извлича от характера на престъпленията, за които обвиняемия Ф. е привлечен към наказателна отговорност, тежестта на двете повдигнати обвинения, заеманата, според свидетелските показания, от Ф. висока позиция в йерархията на организираната престъпна група.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

2-ри въззивен състав в.н.ч.д. №269/2018г. образувано по реда на чл.64, ал. 7 НПК

Апелативен специализиран наказателен съд, II-ри въззивен състав потвърди протоколно определение от 14.06.2018 г. по нчд 1731/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемия Ц.Д.е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Въззивният съд, намира че към момента са събрани доказателства по делото, че обвиняемата Ц.Д. е извършила двете престъпления, за които е подведена към наказателна отговорност (участие в организирана престъпна група с цел производство и разпространение на наркотици и държане на наркотици). Обоснованото предположение се подкрепя от свидетелските показания, протоколите за претърсване и изземване и протоколите за разпознаване и експертна справка.

Съдът, счита че чистото съдебно минало на обвиняемата, обстоятелството, че е майка на непълнолетно дете и че страда от хронично заболяване, следва да се прецени след като се вземе предвид високата степен на обществена опасност на престъпленията, съгласно разпоредбите на чл. 56, ал. 3 от НПК. Опасността от извършване на престъпления произтича от високата обществена опасност и доказателствата по делото.

Не съществува опасност обвиняемата Д. да се укрие, тъй като обвиняемата има постоянен адрес и е с установена по делото самоличност.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.