14.06.2018 г.

Проведени съдебни заседания по чл. 64, ал. 7 и чл. 65, ал. 8 НПК:

 

3-ти въззивен състав в.н.ч.д № 253/2018 г. - чл. 65, ал. 8 НПК

Апелативен специализиран наказателен съд, III-ти въззивен състав измени протоколно определение от 06.06.2018 по нчд 1532/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемия С.П. е изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „подписка“, като остави без уважение молбата на обвиняемия С.П. за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съд, след като служебно се запозна с доказателствата, констатира че на обвиняемия П. е повдигнато обвинение за ръководител на ОПГ и за това, че е държал наркотични вещества в изпълнение на решение на ОПГ, което обуславя една по-тежка квалификация на повдигнато обвинение. Налице са множество гласни доказателства, които подкрепят изводите на първостепенния съд относно обоснованото предположение.

По отношение рисковете от извършване на престъпление, настоящият съдебен състав съобразява обстоятелството, че са налице две тежки обвинения с фактическа връзка между тях и че обвиненото лице е с обвинение за ръководство на сформираната престъпна група. Същевременно от сведенията, получени от доказателствата по делото се установява, че периодът на действия значително надвишава този посочен в обвинението, че обвиняемият е ръководил групата и че лично е разпространявал наркотици. Налице са и данни за други действия, включително силови такива срещу лица, които са отказали да сътрудничат на групата, което излиза извън съставомерните белези на обвинението за ръководство на ОПГ, което се отразява върху обществената опасност на обвиненото лице и евентуалните рискове от извършване на престъпление, ако той бъде на свобода. В този смисъл първостепенният съд не е отдал значимото на този риск, като е съобразил единствено обстоятелството, че остават около 10 дни до края на периода, в който лицето може да бъде задържано в досъдебното производство. В съдебното заседание прокуратурата представи данни за нови следствени действия по приключване на досъдебното производство, което е относимо към разумния срок.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

3-ти въззивен състав в.н.ч.д № 254/2018 г. - чл. 65, ал. 8 НПК

Апелативен специализиран наказателен съд, III-ти въззивен състав потвърждава протоколно определение от 07.06.2018 по нчд 1555/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемия М.Е. е изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

2-ри въззивен състав в.н.ч.д № 255/2018 г. - чл. 64, ал. 7 НПК

Апелативен специализиран наказателен съд, II-ри въззивен състав потвърди протоколно определение от 07.06.2018 по нчд 1588/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което по отношение на обвиняемият С.В. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Съдът, след като се запозна с доказателствата, намира изводите на Специализирания наказателен съд относно наличието на обосновано предположение, че обвиняемия С.В. е извършил престъпленията, за които е привлечен под наказателна отговорност (чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК и по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1., т. 6, пр. 1 и пр. 2 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК) за правилни и законосъобразни. В подкрепа на обоснованото предположение, независимо от първоначалния етап на разследването, са събраните свидетелски показания, писмени доказателства, протоколи за претърсване и изземване, протоколи от оглед на веществени доказателства, справки-декларации, както и заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

АСНС намира, че правилно Специализирания наказателен съд е счел, че не е налице опасност обвиняемия да се укрие, тъй като има постоянен адрес и трайна трудова ангажираност. 

Не така стои въпросът обаче по отношение на опасността от извършване на престъпление. Реалната опасност се извежда от тежестта на повдигнатите обвинения, които са две, второто от които за продължавана престъпна дейност, гласните и писмени доказателства, размера на данъчното задължение от 900 000 лева, с което е ощетена данъчната система на Република България с оглед предполагаемия предмет на разследване.

Апелативният специализиран наказателен съд намира, че с оглед обезпечаване на обективното изясняване на истината, общественият интерес надделява над личния и взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ следва да бъде потвърдена.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Извадки от Наказателния кодекс:

Чл. 321. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който образува или ръководи организирана престъпна група, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 21 от 2000 г., бр. 92 от 2002 г., доп., бр. 27 от 2009 г., изм. и доп., бр. 26 от 2010 г.) Когато групата е въоръжена или създадена с користна цел или с цел да върши престъпления по чл. 142, чл. 142а, чл. 143а, чл. 243, 244, 253, 280, 337, чл. 339, ал. 1 - 4, чл. 354а, ал. 1 и 2 и чл. 354б, ал. 1 - 4 или в нея участва длъжностно лице, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

Чл. 255. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 10 от 1993 г., нов, бр. 62 от 1997 г., в сила от 5.11.1997 г., изм., бр. 75 от 2006 г.) (1) Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като:

2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;

6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;

7. приспадне неследващ се данъчен кредит,

(изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до две хиляди лева.

(3) Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 26. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 10 от 1993 г., изм., бр. 50 от 1995 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 92 от 2002 г.) (1) Разпоредбите на чл. 23 - 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

 

4-ти въззивен състав в.н.ч.д № 256/2018 г. - чл. 64, ал. 7 НПК

Апелативен специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав отмени протоколно определение от 08.06.2018 по нчд 1595/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, в частта с която не са взети мерки за неотклонение на обвиняемите В.Т. и С.Н. и вместо това постанови вземане на мерки за неотклонение „задържане под стража“ и на двамата обвиняеми.

В останалата част определението беше потвърдено и обвиняемите В.С. и М.П. остават с мерки за неотклонение „задържане под стража“, обвиняемия К.П. с мярка за неотклонение „домашен арест“, а обвиняемата В.А. с мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000 лева.

Въззивният съдебен състав, след като съобрази материалите по делото на базата на собствен анализ, намира определението на Специализирания наказателен съд по отношение наличието на обосновано предположение за извършените престъпления, за които обвиняемите К.П, В.С. и М.П. са привлечени към наказателна отговорност по чл. 321, ал. 3 от НК, а за обвиняемия М.П. и по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК, за правилно и законосъобразно. Този извод се извежда от свидетелските показания, протоколите за претърсване и изземване, намерените наркотични вещества и заключение на съдебна физико-химическа експертиза.

За всички обвиняеми липсват данни за опасност от укриване тъй като притежават постоянни адреси и са трудово ангажирани.

Не така стои въпросът по отношение опасността от извършване на престъпление. За обвиняемите К.П. и В.С. в подкрепа на направения извод е обремененото им съдебно минало и високата степен на обществена опасност, изведена от вида на извършваната дейност, а за обвиняемия М.П. рискът се определя от заеманата йерархична роля в организираната престъпна група и високата степен на обществена опасност на деянията, за които е привлечен.

По отношение на другите трима обвиняеми, за които в определението си Специализирания наказателен съд е приел, че липсват данни в подкрепа на обоснованото предположение за съпричастност към дейността на организираната престъпна група, Апелативен специализиран наказателен съд се разграничава от така направения извод. Същото намира доказателствена скрепеност в наличните по делото материали, включително и допълнително такива представени от държавното обвинение пред въззивния съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Извадки от Наказателния кодекс:

Чл. 321. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който образува или ръководи организирана престъпна група, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 21 от 2000 г., бр. 92 от 2002 г., доп., бр. 27 от 2009 г., изм. и доп., бр. 26 от 2010 г.) Когато групата е въоръжена или създадена с користна цел или с цел да върши престъпления по чл. 142чл. 142ачл. 143ачл. 243244253280337чл. 339, ал. 1 - 4чл. 354а, ал. 1 и 2 и чл. 354б, ал. 1 - 4 или в нея участва длъжностно лице, наказанието е:

Чл. 354а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г., бр. 26 от 2004 г., бр. 75 от 2006 г.) (1) Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, а за рискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения или материали за производство на наркотични вещества или техни аналози, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато наркотичните вещества или техните аналози са в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева. Който без надлежно разрешително на публично място придобие или държи с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, както и когато наркотичните вещества или техните аналози са в особено големи размери или деянието е извършено:

1. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

 

3-ти въззивен състав в.н.ч.д № 257/2018 г. - чл. 65, ал. 8 НПК

Апелативен специализиран наказателен съд, III-ти въззивен състав потвърди протоколно определение от 08.06.2018 по нчд 1586/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е оставено без уважение искането на обвиняемия Х.И. за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

АСНС съобрази изложените в атакуваното определение доводи, за това че Х. .И. е привлечен е към наказателна отговорност за участие в ОПГ, състояща се от 8 човека с користна цел и с цел да извършва престъпления по чл.354а, ал.1 и 2 от НК, както и още две обвинения - за държане с цел разпространение по поръчение на ОПГ и при условията на опасен рецидив на наркотични вещества. От доказателствата се установява, а именно от извършеното претърсване на обитаваното от обвиняемия жилище и от извършения личен обиск, че са намерени съответните количества от веществата, описани в обвинението. Експертната справка установява, че едното от веществата е марихуана, а другото – кокаин.

При най-общ преглед на посочените данни от доказателствата въззивният съдебен състав намира, че в тях се съдържат необходимото като количество и качество фактически обстоятелства, от които съобразно стандартите на настоящото производство може да бъде направено заключение, че е налице подозрение за участието в ОПГ и за държането на инкриминираните вещества, сочени в обвинението.

По отношение на рисковете от извършване на престъпление, настоящият съдебен състав съобрази предходната съдимост, а и повдигнатите обвинения, че деянията са извършени при условията на опасен рецидив.

Изцяло са обосновани изводите на първостепенния съд, че е налице значителен риск от опасност от извършване на престъпление, поради което и първостепенният съд правилно и оставил без уважение искането за смекчаване мярката за неотклонение в по-лека. Липсват данни за всякаква трудова заетост, доходи с легален произход, труд или друг законен източник, което се отразява върху риска от извършване на престъпление, доколкото обвинението е, че е извършвал деянията с користна цел.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

4-ти въззивен състав в.н.ч.д № 258/2018 г. - чл. 64, ал. 7 НПК

Апелативен специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав потвърди протоколно определение от 08.06.2018 по нчд 1598/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което на обвиняемите Д.П. и С.П. са взети мерки за неотклонение задържане под стража.

Въззивният съд взе предвид, че при извършените претърсвания и изземвания, както в магазина за пури, стопанисван от С. П., така и в различни помещения в жилището обитавано от двамата обвиняеми, са иззети различни по вид наркотични вещества: амфетамини, екстази, кокаин, хероин, както и вещи: електронна везна, чаши, лъжички, множество пликчета „спейсбек“, със следи от наркотични вещества, които несъмнено сочат на предназначението им, а именно за разпространение, при което въззивният съд намира доводите на защитата в тази насока за несъстоятелни. На следващо място следва да се подчертае, че въпросните наркотични вещества са открити не само в спално помещение в жилището, но и в секция в общо помещение, ползващо се и от двамата обвиняеми.

По отношение на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 6 НК, първата инстанция е приела, че липсва доказателствена скрепеност в наличните по делото материали, а именно не може да бъде направен извод за обосновано предположение, че някой от двамата обвиняеми е бил в предварителен сговор с другия и то точно на инкриминираната дата 10.01.2017г. Въззивният съдът споделя изцяло доводите на СНС, но следва да се подчертае, че горният извод е на база събрани доказателства към този съвсем ранен начален етап на производството, като същият може да претърпи промяна в предстоящото разследване.

Действително липсва реална опасност от укриване на който и да е от двамата обвиняеми с оглед факта, че същите имат постоянни адреси, трайно установени са на територията на страната, но не така стои въпросът с другия алтернативно предвиден риск, а именно - от извършване на престъпление. В тази насока въззивният съд взе предвид, че по отношение и на двамата обвиняеми е налице презумпцията по чл. 63, ал. 2 НПК, съответно по т. 1 НПК - за П.и т. 2 НПК- за П., която не се оборва от останалите доказателствата по делото. Престъпленията по чл. 354 НК са при условията на опасен рецидив за обв. П., а обв. П. е привлечен след като е осъждан за друго тежко умишлено престъпление от общ характер - по чл.354а ал.1 пр.1 вр. чл.20 ал.2 НК на „лишаване от свобода“ за 1 година и 10 месеца, което същият е изтърпял ефективно, като е бил освободен от затвора през 2013 г., а П. през 2015 г. Не е за подценяване и факта, че двамата са пребивавали в местата за лишаване от свобода отново за извършено престъпление по чл. 354 от НК в съучастие помежду си, което навежда на извода за реален риск от възобновяване и за продължаване на престъпна дейност при евентуално по-лека мярка за неотклонение от „задържане под стража“, като в тази връзка съдът съобрази и значителното количество различни по вид наркотични вещества и трайно установените престъпни навици на двамата обвиняеми.

С оглед представеното в днешното съдебно заседание медицинско направление/ искане за П. К. К., фактическа съпруга на П. и майка на П., съдът намира, че отразените в него здравословни проблеми не сочат на нужда от чужда помощ, в каквато насока се доводите на защитата. Касае за хронични заболявания, справката е с дата 22.03.2018 г., като няма данни към настоящия момент за влошаване на състоянието на П. К., което да прави наложително вземането на по-леки мерки за неотклонение по отношение на двамата обвиняеми.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

3-ти въззивен състав в.н.ч.д № 259/2018 г. - чл. 64, ал. 7 НПК

Съдът отложи делото за 21.06.2018 г. от 15:00 часа с оглед изготвяне на съдебномедицинска и психиатрична експертиза.

 

 

3-ти въззивен състав в.н.ч.д № 260/2018 г. - чл. 65, ал. 8 НПК

Апелативен специализиран наказателен съд, III-ти въззивен състав отмени протоколно определение от 05.06.2018 по нчд 1557/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е оставено без уважение искането на обвиняемия К.В. за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека, като вместо това постанови мярка за неотклонение „домашен арест“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.