12.06.2018 г.

Проведени съдебни заседания по чл. 64, ал. 7 и чл. 65, ал. 8 НПК:

 

2-ри въззивен състав в.н.ч.д № 244/2018 г. - чл. 65, ал. 8 НПК

Апелативен специализиран наказателен съд, II-ри въззивен състав потвърди протоколно определение от 04.06.2018 по нчд 1446/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е оставено без уважение искането на обвиняемия А.Ш. за изменение на изпълняваната по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с доказателствата по делото, счита че не са се променили обстоятелствата относно наличието на обосновано предположение, опасност от укриване или извършване на престъпление по отношение на обвиняемия А.Ш., привлечен за извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК.

В подкрепа на това са свидетелските показания, данните за съдебното минало на обвиняемия (осъждан два път като последното наложено наказание е изтърпяно ефективно), незаконно преминаване на българската граница и стремеж на обвиняемия да бъде създадена възможност да обжалва мярката си за неотклонение като в последните месеци от задържането си предприема действия, с които да докаже пред съда, че има постоянен адрес в България.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

2-ри въззивен състав в.н.ч.д № 245/2018 г. - чл. 65, ал. 8 НПК

Апелативен специализиран наказателен съд, II-ри въззивен състав потвърди протоколно определение от 04.06.2018 по нчд 1447/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е оставено без уважение искането на обвиняемия С.В. за изменение на изпълняваната по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав, анализирайки доказателствата по делото, счита че от събраната на този етап доказателствена съвкупност, може да се направи извод за наличие на обосновано предположение по повдигнатото обвинението (чл. 321, ал. 3, вр. ал.2 от НК), за което обвиняемия В. е привлечен. Съдът, без да констатира опасност от укриване, счита че все още не е намаляла опасността от извършване на престъпление.

В подкрепа на обоснованото предположение са свидетелските показания, протоколите за претърсване и изземване и назначените експертизи. Към този момент опасност от укриване не е налице, тъй като обвиняемото лице има постоянен адрес, но не така стои въпросът по отношение на опасността от извършване на престъпление. Независимо от данните за чисто съдебно минало, повдигнатото обвинение на В. е тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, свързано със здравето на множество хора. Не на последно място са и данните от свидетелските показания, които сочат че обвиняемия В. е имал агресивно поведение по отношение на тях.

От събраните по делото материали е видно, че разследването се извършва ритмично и в разумни срокове, от което се извеждат мотивите на съда, че към този момент не са налице основания за промяна на мярката за неотклонение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

2-ри въззивен състав в.н.ч.д № 246/2018 г. - чл. 65, ал. 8 НПК

Апелативен специализиран наказателен съд, II-ри въззивен състав потвърди протоколно определение от 04.06.2018 по нчд 1363/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е оставено без уважение искането на обвиняемия П.Д. за изменение на изпълняваната по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав, след обща оценка на доказателствената съвкупност, счита че продължава да е налице обосновано предложение обвиняемият Д. да е автор на престъпната деятелност, за която е подведен под наказателна отговорност, а именно –престъпление по чл. 302а, вр. чл. 302, т. 1 и т. 2, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 4 от НК. В подкрепа на обоснованото предположение са гласните свидетелски показания, писмени доказателствени източници, протоколите за претърсване и изземване, направените експертизи, справки и сведения от използваните специални разузнавателни средства.

АСНС преценява за правилен извода на Специализирания наказателен съд за наличие на опасност от извършване на престъпление, независимо от необремененото съдебно минало на обвиняемия. Спецификите на претендираната престъпна деятелност, а именно размерът на подкупа и съучастническа дейност, са обстоятелства, разкриващи по-високата степен на обществена опасност на деянието и на неговия извършител.

На следващо място срокът на разследването, през който Д. търпи най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, е един месец и двадесет и три дни, през който период органите на досъдебното производство извършват активни и интензивни действия по разкриване на обективната истина.

По отношение на здравословното състояние на обвиняемия следва да се отбележи, че към момента на задържането на обвиняемия П.Д., медицинската документация по делото не сочи данни относно остро начеващо заболяване. Видно от извършената след задържането съдебно-медицинска експертиза, не е налице състояние на спешност, което да налага извършване на оперативно лечение, свързано с очното заболяване на обвиняемия. В заключението си експертът сочи, че здравословното състояние на обвиняемия П.Д. е съвместимо с условията на арест и към момента не са налице рискови фактори, продиктувани от външната среда, които да влошат очното му здравословното състояние.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

4-ти въззивен състав в.н.ч.д № 252/2018 г. - чл. 65, ал. 8 НПК

Апелативен специализиран наказателен съд, IV-ти въззивен състав потвърди протоколно определение от 05.06.2018 по нчд 1534/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е оставено без уважение искането на обвиняемия И.Б. за изменение на изпълняваната по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.

Въззивният съдебен състав се солидаризира с извода на първоинстанционния съд за доказателствена скрепеност, съобразно етапа на наказателното производство, и вероятното авторство на престъпленията, за които обвиняемият е привлечен под наказателна отговорност по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК, по чл. 354а, ал. 2, т. 1 от НК и чл. 354а, ал. 1, т. 1 от НК. Доказателствените източници са в подкрепа на заключението на СНС, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ следва да бъде продължена.

От представената медицинска справка за здравословното състояние на обвиняемия И.Б., не може да се направи извод, че състоянието му не е съвместимо с условията на следствения арест. Съдът обаче намира за наложително, предвид здравословното състояние на обвиняемия и адекватното му лекуване, органите на досъдебното производство да предприемат действия относно предоставяне на възможност на обвиняемия за консултация с необходимите специалисти.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.