27.03.2018 г.

Проведени съдебни заседания по чл. 64, ал. 7 и чл. 65, ал. 8 НПК

 

1-ви въззивен състав в.н.ч.д № 110/2018 г. - чл. 64, ал. 7 НПК

 

За да уважи искането на СП, упражнено по реда на чл.61, ал.5 НПК, за вземане на по-тежка мярка за процесуална принуда спрямо обвиняемите А. и С. Ц. и А. Р., СНС е счел, че са изпълнени всички изискуеми от законодателя предпоставки за това, а именно: невнасяне в срок на определената от органите на досъдебното производство парична гаранция, наличие на обосновано предположение относно авторството на деянието и риск от извършване на престъпление при тримата обвиняеми, и риск от укриване при обв. А. Р..

 Относно наличието на обосновано предположение съществени разминавания в изводите на двата съда по този въпрос няма.

 Вярна е била констатацията на СНС, че с постановления от 26.01.18 г. тримата обвиняеми са били привлечени към наказателна отговорност. С цитираните постановления на тримата обвиняеми е била определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 200 000 лв., вносима в 14 дневен срок.

 И тримата обвиняеми са се възползвали от възможността да атакуват пред съответния първоинстанционен съд размера на определените „парични гаранции“, но с определения от 31.01.18 г. и 01.02.18 г. жалбите им са били отхвърлени и размерът на „паричните гаранции“ потвърден.

 Така определеният размер на „паричните гаранции“ не бил внесен от обвиняемите в определения срок.

 На 16.03.18 г. тримата обвиняеми били призовани от органите по разследването и разпитани в това качеството за причините за невнасяне на сумите по „паричните гаранции“. В обясненията си обвиняемите заявили, че размера е непосилен за тях, доколкото обв. Ц. са семейство, а към наказателна отговорност по същото дело е бил привлечен и техния син, на когото също е била определена „парична гаранция“ от 200 000 лв., намалена от СНС на 100 000 лв., която семейството успяло да събере и внесе.

 Обв. Р. сочи, че е чуждестранен студент в Р България, че не разполага със свои доходи, поради което не може да внесе този размер на „паричната гаранция“.

 Верен е изводът на СНС, че с невнасяне на размера на „паричната гаранция“ е изпълнено и първото условие на закона за пристъпване към процедурата по чл.61, ал.5 НПК.      

 Правилно СНС е счел, че за обв. Ц. не е налице риск от укриване, т.к. те са трайно свързани с Р България и предвид наложената им забрана за напускане пределите на страната.

Опасността от укриване при обв. А. Р. се преодолява с факта на налагане и спрямо него на същата забрана.

СНС е извел опасност от извършване на престъпление на база тежестта на обвинението, за което обвиняемите са привлечени към наказателна отговорност. Този извод в производството по чл.64 НПК и един кратък период след това е допустим.

 На тази база, както и на разбирането си, че не следва да преразглежда влезли в сила актове на друг съд, СНС е уважил искането на СП за вземане мярка за неотклонение „домашен арест“ спрямо тримата обвиняеми.

Неправилно е разбирането на СНС и прокурора, че след като са влезли в сила определения на СНС за потвърждаване размера на „паричните гаранции“, въпросът за мерките за неотклонение не подлежи на преразглеждане. Няма мярка за процесуална принуда, адекватността на която да не подлежи на преразглеждане в хода на наказателното производство. Нещо повече, израз именно на това разбиране е факта, че СП се възползва от законовата възможност да иска пререшаването на въпроса с мерките за неотклонение на обвиняемите. Друг е въпросът дали прокурорът е длъжен да го направи, доколкото законодателят в цитираната разпоредба е употребил терминът „може“, което означава, че правото му да поиска по-тежка мярка за процесуална принуда зависи от конкретната преценка на прокурора.

 При постановяване на атакувания съдебен акт СНС е игнорирал обстоятелството, че още при първоначалното вземане на мерки за неотклонение спрямо обвиняемите органите на досъдебното производство не са констатирали реална опасност от укриване или извършване на престъпление, поради което са им определили тази по вид мярка за процесуална принуда. Вярно е, че по отношение на обв. Ц. СП е събрала доказателства за имотното им състояние и притежаваните от тях МПС и банкови сметки, а спрямо обв. Р. не е, но и за тримата е определена непосилна за внасяне „парична гаранция“, доказателство за което са както действията на обвиняемите по обжалване на размера й пред СНС, така и последващото невнасяне на сумите по нея, доколкото в постановленията им за привличане като обвиняеми възможността СП да поиска по-тежка мярка за процесуална принуда при невнасяне на сумите им е била изрично разяснена. Освен това, извън вниманието на СНС е останал факта, че за времето след изтичане на срока за внасянето на гаранциите до 16.03.18 г. обвиняемите не са имали противоправно поведение и са с чисто съдебно минало. Неправилно от състава на съда в производството по реда на чл.64 НПК са били отклонени като неотносими и не са били обсъдени възраженията на обвиняемите защо не са могли да внесат „паричните гаранции“.

 Въззивният съд намира, че в случая не е налице невнасяне на „паричните гаранции“ от тримата обвиняеми без уважителни причини, което да обоснове вземането спрямо тях на по-тежка мярка за неотклонение. Освен това счита, че мярка за неотклонение „домашен арест“ е непропорционална и неадекватна спрямо тях, което налага определението на СНС в тази част да бъде коригирано.

 Обв. Р. е чужденец. Същият няма близки в Р България. С мярка за неотклонение „домашен арест“ той не би могъл да задоволява най-елементарните си ежедневни нужди, свързани с набавяне на храна. Наред с това неговото участие в деянието е значително по-малко от това на останалите обвиняеми. Това обстоятелство няма как да не бъде съобразено при определяне на вида на мярката за процесуална принуда, която следва да бъде приложена спрямо него. Освен това, обв. Р. е студент редовна форма на обучение и няма кога да работи, за да получава доходи, с които да плати определената му гаранция в размер на 200 000 лв.

 Обв. Ц. са трайно свързани с Р България и са с добри характеристични данни до момента. Без значение за размера на техните „парични гаранции“ е обстоятелството, че останалите двама обвиняеми – М. и Ф., с които СП претендира да е осъществено престъплението по чл.321 НК, са внесли своите парични гаранции. Не следва да се забравя и обстоятелството, че обв. Ц. са извън системата на държавно управление, за разлика от посочените обвиняеми.

 При наличието на извод за отсъствие на реална опасност от укриване или извършване на престъпление – доколкото и тримата обвиняеми са неосъждани и няма данни за тяхно некоректно процесуално поведение, напротив, те са се отзовали веднага след призоваването им на 16.03.18 г. от органите по разследване, за съда и органите на досъдебното производство възниква задължението да обезпечи нормалното протичане на наказателното производство с мярка за неотклонение, която следва да е съобразена с професията, възрaстта, семейното положение и имущественото състояние на обвиняемите.

 По изложените съображения въззивният състав намира, че определението на СНС е незаконосъобразно и необосновано, а вносимите от обвиняемите суми следва да бъдат намалени на 5000 лв. за обв. Р, на 20 000 лв. за обв. А. Ц. и на 50 000 лв. за обв. С. Ц.

 

 

3-ти въззивен състав в.н.ч.д № 104/2018 г. - чл. 65, ал. 8 НПК

Съдът потвърди определението на СНС, с което е оставена без уважение молбата на обвиняемия Д. Д. за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

3-ти въззивен състав в.н.ч.д № 117/2018 г. - чл. 64, ал. 7 НПК

Съдът отмени определението на СНС, в частта касаеща искането на СП за вземане на най-тежката мярка за неотклонение на обвиняемия Д. Д., остави без уважение искането на СП за вземане на обвиняемия на мярка за неотклонеие "Задържане под стража" и взе мярка за неотклонение "Домашен арест" на обвиняемия Д. Д..

Съдът потвърди определението на СНС с което на обвиняемите А. Г. и Б. К. са взети мерки за неотклонение "Задържане под стража", а на обвиняемия В. Б. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5 000 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

3-ти въззивен състав в.н.ч.д № 119/2018 г. - чл. 64, ал. 7 НПК

Съдът отмени определението на СНС, в частта касаеща искането на СП за вземане на най-тежката мярка за неотклонение на обвиняемия К. В., остави без уважение искането на СП за вземане на обвиняемия на мярка за неотклонеие "Задържане под стража" и взе мярка за неотклонение "Домашен арест" на обвиняемия К. В.

Съдът потвърди определението на СНС с което на обвиняемите К. С., Г. Т., Г. Р. и А. А. са взети мерки за неотклонение "Задържане под стража".

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.