С Решение № 1/14.02.2018 г. по в.н.о.х.д № 229/2017 г. четвърти въззивен състав на Апелативен специализиран наказателен съд изменя присъда от 05.06.2017 г. по н.о.х.д № 3412/2017 г. на Специализирания наказателен съд, като оправдава подсъдимия И. З. по обвинението, че за периода от 12.08.2016 г. до 19.09.2016 г. се е обучавал с цел извършване на престъпление по ал. 4 на чл. 108а от НК.

            Оправдава подсъдимия по обвинението, че е осъществил „обучението“ по ал. 4 на чл. 108а от НК във връзка с осъществяване на деянието по ал. 1 на същия текст, като го оправдава по ал.1 на чл. 108а от НК.

            Изменя присъдата като намалява наложеното наказание на подсъдимия И. З. от 4 години „лишаване от свобода„ на две години и шест месеца „лишаване от свобода„.

            Потвърждава присъдата в останалата част. Решението може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от уведомяване на страните пред ВКС на Република България.

            Делото е образувано по протест на Специализирана прокуратура и въззивна жалба на подсъдимия И. З., против присъда от 05.06.2017 г. на Специализиран наказателен съд, 11 състав, по н.о.х.д. 3421/17 г. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 108а, ал. 4 вр. ал. 1 от НК (Обучение с цел извършване на тероризъм) и му е наложено наказание „лишаване от свобода„ за срок от 4 години. Определен е първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието.

            Въззивният съд установи, че изводите на СНС са необосновани по отношение на инкриминирания период на деянието. От доказателствата не се установява, че за целия период от 04.07.2016 г. до 19.09.2016 г. подсъдимият е провеждал обучение по стрелба. Първоинстанционният съд се е доверил на обвинението, повдигнато с обвинителния акт на прокурора от Специализирана прокуратура и е нарушил принципа на обективност. Крайният момент на обучението е на 11.08.2016 г. Поради недоказаност за осъществяване на деянието за инкриминирания период от 12.08.2016 г. до 19.09.2016 г., подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан.

            Неправилно е било предявено обвинението на подсъдимия за престъпление по ал. 4 вр. ал. 1 на чл.108а от НК. Това е така, защото „обучението„ по ал. 4 се извършва за реализиране на целите визирани в ал. 1 на чл. 108а от НК. В ал. 1 на чл. 108 а от НК е основният текст на престъплението тероризъм. За престъплението по ал. 4 на чл. 108а законодателят е предвидил санкция и описал съдържанието на изпълнителното деяние. Подсъдимият не е извършил деянието, което е инкриминирано в ал.1 на чл. 108а от НК, за което е предвидена отделно санкция от тази в ал.4. Предвид изложено следва да бъде оправдан и по отношение на неправилното обвинение за деяние по ал.4 вр. ал.1 на чл. 108а от НК.            

            По отношение индивидуализацията на наказателната отговорност въззивният съд намери, че не е приложен правилно чл. 54 ал. 1 от НК. Не е отчетено като отегчаващо вината обстоятелство обществената опасност на деянието, която произтича от това, че се засягат устоите на държавността. Извън внимание на съда са останали представените писмени доказателства за семейството и условията, при които подсъдимият е живял в А. Тези писмени доказателства разкриват позитивни страни от личността на подсъдимия свързани със семейството му, средата и общността, в която е роден и израснал. Въззивният съд намери, че тези доказателства следва да бъдат отчетени като смекчаващи вината обстоятелства. При преценка на всички обстоятелства от значение за индивидуализация на наказателната отговорност и съобразно правилата в чл. 54 от НК се налага извода, че наказанието трябва да бъде определено при значителен превес на смекчаващите такива. Справедливо наказание е това под средния размер от предвиденото в санкционната норма на ал. 4 на чл. 108а от НК, а именно две години и шест месеца „ лишаване от свобода. Действително подсъдимият не е осъждан, но целите на наказанието могат да бъдат постигнати единствено чрез ефективното му изтърпяване. Въззивният съд счита, че високата степен на обществена опасност престъплението е тази, която изисква подсъдимия да бъде поставен в условия на пълна изолация за да се постигнат целите на наказанието за действителното му поправяне.

 

 

Пълен текст на Решение № 1/14.02.2018 г.

 

 

               Наказателен кодекс – извадки:

                 Чл. 108а - (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., доп., бр. 74 от 2015 г., изм., бр. 101 от 2017 г.) - Който с цел да                                  създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или                    на международна организация да извърши или да пропусне нещо, извърши престъпление по чл. 115 (Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с                    лишаване от свобода от десет до двадесет години.), чл. 128 (Който причини другиму тежка телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до десет                            години), се наказва за тероризъм с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт – с лишаване от свобода от петнадесет до                                тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

                 (4) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който се обучава с цел извършване на престъпление по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

                Чл. 36. (1) Наказанието се налага с цел: 1. да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2. да се въздействува предупредително върху него и да                   му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3. да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

               Чл. 54. (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като                   взема предвид:

                степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

                (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.